Етикет: личности

Как се чувстват журналистите? Какво преживяват? Въпроси, които повечето от нас няма да разберем никога. 11 септември беше първият ми журналистически ден.

Протестите в село Усойка продължават вече няколко дни, а аз присъствах на мястото на събитието от ден четвърти на протестите на местните жители срещу безводието, на което са подложени системно. И днес международния път E-79 е блокиран от жителите на Усойка, а протестите ще продължат и следващата седмица.

Политици и кметове вече години обещават решаването на проблема в селото. Сменят се партии, правителства, областни управители, но в много райони на България проблемите на местните са перманентни, независимо от избори и обещания.
Село Усойка е едно от тези хиляди места в България, където времето и развитието на технологиите нямат особено значение, защото единственото от което хората там се нуждаят, са елементарни човешки нужди и един малко по-удобен живот.

Официалния час на началото на протеста вчера беше 10 часа сутринта. Аз и журналистите от www.dennews.bg бяхме точно навреме.

Цялата публикация „Протестите в Усойка. От мястото на събитието“

В едно по-малко градче, имало една земеделска аптека, в която имало всякакви земеделски асортименти. Някой от тях безопасни, други отровни, други още по-отровни.

Проблемът бил обаче, че тази земеделска аптека била точно до една детска площадка, където си играели немалка част от градчето. Но въпреки че градчето било малко, никой не знаел кой е собственика на магазинчето с отровните асортименти.

Не щеш ли един ден, журналист намерил информация за собственика и в местния вестник писал статия за популярната аптека и многото малки дечица около нея.

Скоро след това се появил господин, който с възмущение заявил, че вестника нямал право да го клевети, а в статията пишело, че собственик на аптеката е еди кой си, с едно единствено име, като например, да речем, Хараламби Харалампиев.

Въпросният г-н Хараламби Харалампиев започнал да се обажда много пъти на телефона на журналиста, писал статията, стигнало се даже до заплахи.

– Вие ли сте Хараламби Харалампиев, собственик на земеделската аптека точно до детската площадка в центъра на града?, попитал журналиста.

– Не съм аз, не съм аз!, настоявал г-н Хараламби Харалампиев

– Тогава защо точно вие се чувствате оклеветен, като има още 100 души с името Хараламби Харалампиев в нашия малък град?

Господина със земеделската (по-точно без земеделската аптека, нали така) продължил още известно време със заплахите.

Не щеш ли обаче, други български медии, по-големи, взели, че попреписали новината съвсем спокойно, и името на г-н Хараламби Харалампиев напълнило Интернет медиите и вестниците.

Сега кой пръв трябвало да заплашва господина?

Историята свършва със свити рамене и неясно бъдеще на аптеката, която явно няма да бъде преместена от общината, щом досега е била там необезпокоявана.

Но публичността и обществото често се оказват по-силни от личностите, а гузните често бягат негонени.

Историята не е измислена, а само имената в нея. Извинявам се предварително на всички читатели с името Хараламби Харалампиев, ако се чувстват оклеветени и ощетени по някаква причина :)

Село Бов е малко китно населено място в Западна Стара Планина и е едно от малкото села известно със своята гара. Още на нея странстващия турист може да види известната табела, на която накратко се разказва историята легенда за името на селото, според която по времето на четвъртия кръстоносен поход са били пленени рицари от цар Калоян. За да бъдат пощадени част от тях, заедно с маркиз Сен Бьов са принудени да се заселят в района и затова според местните жители селището носи името на маркиза.

Не крия, че за мен това е една любима дестинация заради близостта до София, но заедно с това чудесният приятен климат, въздух и най-вече заради славната Вазова екопътека. Комбинация, която ме устройва за еднодневна почивка и излет с обяд на водопада „Скакля“, който е чудесно място за почивка под неговите хладни пръски през лятото, горещи скали и чудесна зеленина. Вазовата екопътека носи името си заради твърдението, че Иван Вазов е посещавал много често този прекрасен район, а известния Дядо Йоцо е бил, именно, един от местните му жители.

В събота аз, сестра ми Яница Радева и журналистката Даниела Методиева взехме Вазовия пример и оборудвани с фотоапарат, еко-домати и био-сирене от селото, организирахме ден 3 в 1 – разходка, пикник и фото полуден (специално за мен).

Цялата публикация „Съботен излет в Бов“

Доста поработихме напоследък, целия ни екип, въпреки лятото, въпреки дъждовете, кризата и дупките по улиците. Човек се обръща да си поеме дъх и да си направи равносметка за изминалото – живота, работата, и каквото си има още в душата. Динамичния живот обаче не го оставя да се заплесва твърде дълго с миналото, защото бъдещето, каквото и да е, предстои.

Всеки ден е битка, всеки ден е незаменим. Това са си нашите дни. А този снимков ден също беше ползотворен, въпреки че не спрях да щракам и да издразня колегите. Започнах още много преди представянето на административния панела за управление на сайта на Имот Инвест на неговия собственик. Продължих и по време на настройките на Adsence кампанията на Булелит, не се спрях и в пицарията по време на почерпката и завърших с турнира по табла с колеги и клиенти, чиито краен резултат беше много на малко за уискито, въпреки че отбелязах доста точки.

Цялата публикация „Работа и забавление – необходима комбинация“

Зимните празници в България винаги са били свързвани с трудностите на народа и начините му да се справя с тежките ситуации в живота. Днес имам имен ден. На Антонов ден. Като един виден представител на хората с това име, се справям отлично с него и го нося с гордост.

Народът чества този ден за предпазване от болести като спомен за способностите на Свети Антоний, владеещ контрола над тежката чума по това време и болестите. Wikipedia знае още за празника:

„В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората.”

В различни части в България има различни тонове на разбирането и на празнуването, но всички хапват питки с мед. Хапнете за мое здраве, а аз ще хапна за ваше.
Антоний е също старо Римско родово име, което означава „безценен”, неоценим, който няма цена”, точно като мен.
Ето още подробности за Антоновден, а сега ви желая топла зима, пълна маса и вкусни питки.

Скъпи ни, Марио, честит рожден ден! В този хубав слънчев приятен есенен ден, ти пожелавам най-искрените и хубави неща, които някога си мечтал. И освен, че ти желая да станат реалност, вярвам, че ще постигнеш много повече от тях и живота ти ще е изпълнен с приятни изненади, лично щастие и професионални успехи. Нека живота ти да няма таван. Радвам се, че си нашия забавен, симпатичен и красив Java Гуру. Дълги години да ни обогатяваш и с лафове като „Първо го блогвам, после го фейсбуквам и накрая го туитвам“.

Хубаво да си изкараме днес! И си носи онова извънземно устройство, което наричаш телефон, за да можеш да блогваш и фейсбукваш бързо забавните моменти от вечерта.

Поздрави,
Радев

Повечето ми дни започват с аларма, включваща една моя любима песен, която вече опропастих и винаги, когато я чуя в мен се появява онова разтърсващо усещане, което често изпитваме, излизайки от света на сънищата и реалния буден живот нахлува в съзнанието ни. Може би този дискомфорт изпитва бебето в момента на раждането.
Затова хората правилно съветват човек да не се събужда с любими свои песни. Просто ги намразва.

Алармата ми е на компютъра и се включва точно в 7:00 часа сутринта. Цялата публикация „График на моя работен ден“

Вече всички знаем новината. Истина е! Майкъл Джексън напусна този свят на 50-годишна възраст в Лос Анджелис. Късно вечерта света се раздели с Краля на Поп музиката и новината още стои като топ новина във всички онлайн медии. Телевизиите разказват за трагедията, а по много радиостанции днес чухме почти всички негови песни.

Когато сутринта днес моя приятелка ме пита по Skype „И ти ли си изумен?“, не знаех какво да кажа, защото не беше точно това усещане.

За добро или лошо, това се случва на всеки човек, но когато се събудиш разбереш, че един от любимите певци, с който си израснал вече никога няма да пее и да твори с онази пламенна искреност и неизмерим талант, света, в който живееш е малко по-различен. Цялата публикация „Кралят ще остане легенда завинаги“

Вчера беше семинара на HiLab за ползваемост на интерактивни системи, за който споменах преди няколко дни. Накратко мога да обобщя с две неща. Първото е сравнението с други семинари, които се провеждат напоследък. Този беше наистина с малък брой посетители, в сравнение с други популярни семинари в интерактивната модерна съвременна сфера, но пък беше най-полезния и очарователния, на който съм бил близките години. С което стигаме до втория коментар – хората, които знаеха за него и са решили да не присъстват, загубиха интересно и полезно преживяване. Особено ако работата им е в област, свързана малко или много с темата.
Цялата публикация „При HiLab ми хареса“

Не е тайна, че не съм фен на рекламата, тази масовата безумна, която освен да ви се води като разход, за друго не става. С много хора през годините съм коментирал проблема за ефективността на рекламата и сме влизали с някои в сериозни спорове по въпроса кога точно и как рекламата има смисъл. По същата тема много пъти съм писал и в някои форуми.

Когато бях поканен на интервю в телевизия TV7 миналата година в предаването Пари, въпросите отново бяха същите. Като по-конкретно си говорихме за Интернет рекламата (можете да прочетете въпросите и отговорите тук).
Цялата публикация „Обичам ефективната реклама“