Първото ми пътуване из рилски населени места. От много работа последните години, бях забравил колко е хубава България, и в което и нейно кътче да идеш, сетивата ти винаги предозират с пъстротата на околностите и стария традиционен български дух те обзема. Хубавото е, че последно време си наваксвам с добри приятели.
И винаги има какво ново нещо да научиш. Например, минах покрай десетки чешми в Кочериново само на една улица и се чудих не са ли достатъчно 3-4 чешми на нея, а после разбрах за традицията, че на всеки извор трябва да се изгради чешма заради поверие, което вече изглежда е забравено в миналото, но наследството остава и до днес.
Идва зима, а това не ми е от любимите сезони, но свежестта на планините наистина може да зареди с настроение и сила за дълго време напред.
Мини черешово топче. Известно с важната си стратегическа роля в миналото на България
Прекрасна чешма в двора на църквата. Дарител Иван Гьорев
Димитър Бозовайски, чийто имот е преминал в собственост на Партията.
И днес е паметник на „Социалистическата безстопанственост“
Истински патици. Търсихме да им купим поне солети, но нямаше от къде :)
Дани се любува на езерото. След малко идват и патиците.
Не изглеждаме много като по китайските филми за древни императори, кунг-фу мастъри и езера, особено аз, но все е нещо :)
Патици, пъстри и забавни
Аз, Дани и Любчо, вече доста гладни. Деси зад фотоапарата, която все още не е нападнала като нас балканската храна
Ако се чудите какво е това нещо в планината, това е ферма за охлюви, която съвсем скоро ще прави доста пари. Охлювите, специален сорт от Македония, все още не бяха дошли. Местните си имат своя дума за охлюви – пижули
Чисто нова църква точно над фермата
Не съм сигурен, че запомних името на чисто новата църква, за това няма да го цитирам. Но за пръв път в живота си видях от вътре църква, в процес на завършване
Интериорното обзавеждане беше интересно и любопитно. Това предполагам е временен кръст, докато църквата започне да функционира
Още от временния интериор на църквата.
Нашият екскурзовод и охранител на фермата и църквата, които тайно ни отвори новия Божи дом.
Местността около село Пороминово. По тези земи е била някога границата ни с Македония.
Стари и натурални, улиците и къщите като че ли са останали същите през последните няколко десетителия
На път за Висока могила
И аз не знаех, но има градче, наречено Рила. Хапвам традиционни български мекици с пудра захар
100 години Поща Кочериново. Вече са повече
Една от десетките чешми в селото. Да, водата е чудесна
5 коментара към “Първата ми разходка в Рила”
Привет отново. Коментара ми беше одобрен, не за съжаление не получих отговор на въпроса си :(
Здравейте! Имам една молба – може ли да използвам някои от Вашите снимки в една страничка, във фейсбук? Хубав ден и поздравления за снимките и хубавото описание :)
от негови наследници :)
Откъде имате информация за Димитър Бозовайски?
Из Facebook коментарите:
Desislava Panayotova антон, защото виждам, че нашият край ти харесва-ще ти доразкажа накратко една история…с вкус на легенда:) по-важното за димитър бозовайски не е, че имота, машините и въобще цялата уникална фабрика, която той изгражда благодарение на ума и …ръцете си в кочериново, е заграбена и напълно унищожена от „братския“ комунизъм! димитър бозовайски бил дребничък човек, напук на планинското си днк и яки като дъбове роднини. предприемчивият му дух обаче стигал за няколко бизнес комитета:) той е родом от село бозовая-онова село, което е изчезнало от картите, където всъщност никога не е било, преди повече от 50 г. бозовая е високопланинско село, достъпно само за широките крачки на рилчани, скътано високо е непроходимата гора. и точно заради предприемчивия си дух на младини бозовайски тръгва по широките пътища на света. с инстинкта и бързината натрупани по тънките планински пътечки той преодолява светския друм с лекота. натрупва бързо богатство, което влага във фабриката си:) и това е само началото на легендата…а някъде по средата на историята се запознава с бъдещата си съпруга. едра, висока и напориста жена. тя „пърчала“ над него с две глави:) и била истинско доказателство за думите, че зад всеки успял мъж стои горда и успяла жена:) така двамата успяват да развият най-печелившата и уредена фабрика в рилското корито.е, като изкючим балабановата фабрика, де. и не всичко свършва с комунизма:) но повече по-късно:)) че имам работа
Привет отново. Коментара ми беше одобрен, не за съжаление не получих отговор на въпроса си :(
Здравейте!
Имам една молба – може ли да използвам някои от Вашите снимки в една страничка, във фейсбук?
Хубав ден и поздравления за снимките и хубавото описание :)
от негови наследници :)
Откъде имате информация за Димитър Бозовайски?
Из Facebook коментарите:
Desislava Panayotova
антон, защото виждам, че нашият край ти харесва-ще ти доразкажа накратко една история…с вкус на легенда:)
по-важното за димитър бозовайски не е, че имота, машините и въобще цялата уникална фабрика, която той изгражда благодарение на ума и …ръцете си в кочериново, е заграбена и напълно унищожена от „братския“ комунизъм!
димитър бозовайски бил дребничък човек, напук на планинското си днк и яки като дъбове роднини. предприемчивият му дух обаче стигал за няколко бизнес комитета:) той е родом от село бозовая-онова село, което е изчезнало от картите, където всъщност никога не е било, преди повече от 50 г. бозовая е високопланинско село, достъпно само за широките крачки на рилчани, скътано високо е непроходимата гора. и точно заради предприемчивия си дух на младини бозовайски тръгва по широките пътища на света. с инстинкта и бързината натрупани по тънките планински пътечки той преодолява светския друм с лекота. натрупва бързо богатство, което влага във фабриката си:) и това е само началото на легендата…а някъде по средата на историята се запознава с бъдещата си съпруга. едра, висока и напориста жена. тя „пърчала“ над него с две глави:) и била истинско доказателство за думите, че зад всеки успял мъж стои горда и успяла жена:) така двамата успяват да развият най-печелившата и уредена фабрика в рилското корито.е, като изкючим балабановата фабрика, де. и не всичко свършва с комунизма:) но повече по-късно:)) че имам работа