Рекламата в 21 век е силно динамична, крайно дръзка, и изключително цветна. Човешкото око възприема доста малка част от електромагнитния спектър. Това наричаме светлина, а по-специално и цветове. Колкото и тесен диапазон от спектъра да виждаме с очите си, нашият свят, този, който познаваме, света по подразбиране, за нас е доста цветен и пъстър. Особено модерния. И тъй като модерен означава съвременен, а не нещо на мода, да си поговорим за съвременните цветове. Съвременните цветове обаче виждаме главно по телевизията, в уеб сайтовете, списанията и рекламите навън. Правим ре-дизайн на сайтовете си, за да са по цветни и привлекателни, сменяме редовно плакатите, чиито цветове избледняват, разглеждаме каталога с новите монитори, дали някой от тях не предлага вече и 5 милиона цвята.
Всичко това го правим, за да са по-привлекателни нашите творения. Настройваме дигиталните си фотоапарати да снимат „по-цветно“. И се радваме колко зелена става тревата и колко синьо е морето. Купуваме списания, където палмите са най-свежи. А останалата част от света ни е скучна, сива и потискаща.
Сетивата ни вече са се наситили. Представете си бяла стая, в която живеете с години. Вече ви е скучна и един ден я боядисвате в жълто и сте много по-щастливи и доволни. Седмица след това, направете едната стена оранжева. Оставате още по-доволни от свежестта и настроението…
Проблема тук е, че не може да боядисвате стаята си отново и отново с все по-ярки и топли цветове, защото всички тонове и комбинации ще свършат, а гладните ви за цветове сетива ще изпаднат в абсистенция.
А след като се наситят сетивата, започва неблагоприятното – нашата така безценна нервна система. Рекламите са 2d, 3d, а ако можехме да виждаме и в 4d, те щяха скоро да бъдат и такива. Докъде обаче може да продължи това? Не можем да боядисваме стаята си всяка седмица във все по-привлекателни цветове. Вече подминаваме билбордите по улиците с досада, а банерите в уеб сайтовете блокираме с различни приложения. Цветните списания не ни привличат както преди 10 години, всички лого идеи ни се виждат скучни. Въпреки това, качеството ще се знае винаги и професионалната фотография ще си остане черно-бялата, а на световните конкурси за най-добър уеб дизайн победителите ще са уеб сайтове само с два цвята или в grayscale.
А за скучната потискаща реклама, Атанас Далчев още преди 90 години е писал:
НОСАЧИ НА РЕКЛАМА
Атанас Далчев, 1934 г.
Те бродят в този град прокажен
без цел, превърнати на вещ,
и вече своя вид зловещ
самички не съзнават даже.
Със поглед тъп и образ впаднал
прекосват този свят засмян
и носят на гърба си – гладни –
меню на някой ресторан.
И как е странно под това
небе, изядено от пламък,
да виждаш (случва се това)
реклама да чете реклама.
Човечество, спри да въздишаш,
скрий лицемерните сълзи!
Човек не ни е брат, а зид,
на който се лепят афиши.
Един коментар към “„Реклама да чете реклама…“ И сетивата си имат предел”