Ползваемост и достъпност – да си поговорим по същество без лицемерие

Провокиран съм да напиша тази публикация поради една причина – неправилното разпространяване на информация – явление, което днес вече не е рядкост.
Ползваемост (анг. – “usability”). Какво означава това?
В Wikipedia пише:

„…начин на мислене, при който отправна точка са потребителите. Понятието се използва като параметър на сайтове, софтуерни програми, уреди и формуляри, но е приложимо и към процеси, рекламни материали и изобщо навсякъде, където има взаимодействие на хора с продукт или услуга…”

Ползваемостта често се бърка с един друг термин – Достъпност (английски – „Accessibility”)
За тоз термин в Wikipedia четем:

„Достъпност (на английски: accessibility) e термин, използван за описване на степента, в която дадена система е използваема от възможно най-много хора, без да бъде модифицирана. Особено значение се отдава на потребители с алтернативни приспособления или инвалиди. Терминът не трябва да се бърка с „използваемост“, който описва колко лесно нещо може да бъде използвано от всякакъв тип потребители.”

Приложено в Интернет, въпросната достъпност се изразява в някои основни точки, като най-важната от тях е начин на изработката на уеб сайтове, по който хората в неравностойно положение да могат да използват тези уеб сайтове. Казано още по-просто и кратко – хората в това положение си имат инсталиран софтуер на компютрите, които чете текстовете в уеб страниците вместо тях…

Подобно нещо си имате и на своя Windows.
Всички тези неща са много хубави, но къде идва проблема и кое мен лично много ме смущава?
Има една много стара банална тема в Web средите, в която много хора спорят вечно за така наречените уеб стандарти на W3C. Световния Уеб Консорциум е създал правила за писане на сорс кодовете на уеб сайтовете още при изграждането им и браузърите, които използваме да ровичкаме в Интернет се позовават на тях в голяма степен, но не нацяло.
Софтуерите обаче, които четат вместо хората в неравностойно положение, държат уеб страниците да са написани максимално близо до въпросните уеб стандарти. Това няма да го дискутираме подробно, въпреки че съвременните четци се справят отлично с четенето и без да става въпрос за стандарти. Аз лично съм тествал веднъж.
До тук всичко също е добре, нормално и никой няма възражения.
Но…
Когато хората говорят за достъпност, ползваемост и така нататък, винаги се говори за стандарти и за правила на действие при разработката на различните платформи, софтуери уеб сайтове и така нататък. Това е много хубаво, но 99% от уеб сайтовете днес не могат да говорят за достъпност не защото не са написани според уеб стандартите не защото разработчиците им не са се постарали, а защото един съвременен уеб сайт е много далеч от загрижеността за хората в неравностойно положение.

Което, от една страна, освен че не е честно, а и си е чисто лицемерие.

Колкото и приятно да е написан сорс кода на един модерен луксозен приятен за потребителите уеб сайт, колкото и компромиси да са правили разработчиците и собствениците му, винаги стигаме до момента, в които този уеб сайт има новини, коментари или блог.
Примери:
Имаме един нормален фирмен блог, в които компанията пише приятни неща за развитието и клиентите си, а служителите, клиентите и посетителите коментират под публикациите. Колко съвременно и нормално, нали?
Непринуденото наивно лицемерие от съвременните модерни тенденции в Уеб спрямо хората в неравностойно положение са, именно, тук, в тези малки луксозни модерни екстри, с които сме свикнали.
Нека да отворим своя блог, или някой произволен блог от Интернет, да копираме малко извадки от него и да го поставим в някой accessibility четец, които да прочете какво пише вместо нас, ние няма да гледаме, само ще слушаме.
Натиснете върху скрииншота, за да го увеличите и да видите един съвсем нормален пример*.

accessibility достъпност и ползваемост


Ето го и извадения текст:

As well as HTML that is easy-to-read by search engines, easier to maintain, and up-to-date.

* Comments (3)
* See All Posts

* Prev
* Next

Leave a Comment
Comments

November 10, 2009 at 3:30 pm
(1) Steve Oldner says:

Nice. I see I have lots to learn. Thanks!

Четеца започва и чуваме нещо като:

Аз уел ас ЕйЧТиЕмЕл датс иизи тире ту тире риид бай сърч енджинс запетая иизиър ту мейнтейн запетая енд ап тире ту тире дейт точка.
И започвам да превеждам:
„Коментари скоба 3 скоба
Виж всички
Назад
Следващ
Остави коментар
Коментари
Ноември 10-ти, 2009 в еди колко си часа
Скоба 1 скоба Стив Олднър каза….“
accessibility_thumbНа вас горния пример може да не ви се вижда чак толкова неприятен, но вие ВИЖДАТЕ какво има в скобите и знаете, че това са броите коментари, знаете, че „Остави коментар коментари” е просто подкана за коментиране и от долу надпис за коментари.
Виждали сте хиляди блогове, хиляди сайтове, но някои хора никога не са ги виждали. Те само са ги чували.
Затова един съвременен модерен уеб сайт, като един професионален фирмен блог например, трябва да може с ръка на сърцето е способен да си признае, че на жаргонно казано, не му пука за хората в неравностойно положение.
Ако влезем в един форум и там пуснем подобен тест, ще е още по-голяма каша и хаос.
За това ползваемостта и достъпността не са валиден сорс код на уеб сайтовете, не са посещения на семинари и четене на лъскави книжки за accessibility-нещо-си.
Един уеб сайт може да бъде изработен в полза на незрящи хора само, ако човека, които го изработва го „преслушва” всяка минута и не го гледа, колкото си може повече. И ако има незрящ човек до него, които разбере всичко него с лекота, без да се натоварва и да гадае кое какво е, само тогава може да се говори за достъпност и да се пишат статии за accessibility, usability, и прочее *bility.

*скрииншота е направен от световния сайт за уеб дизайн webdesign.about.com. Това важи и за всеки един уеб сайт в Интернет.

Публикувано в Мисля си с етикети , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>