Село Бов е малко китно населено място в Западна Стара Планина и е едно от малкото села известно със своята гара. Още на нея странстващия турист може да види известната табела, на която накратко се разказва историята легенда за името на селото, според която по времето на четвъртия кръстоносен поход са били пленени рицари от цар Калоян. За да бъдат пощадени част от тях, заедно с маркиз Сен Бьов са принудени да се заселят в района и затова според местните жители селището носи името на маркиза.
Не крия, че за мен това е една любима дестинация заради близостта до София, но заедно с това чудесният приятен климат, въздух и най-вече заради славната Вазова екопътека. Комбинация, която ме устройва за еднодневна почивка и излет с обяд на водопада „Скакля“, който е чудесно място за почивка под неговите хладни пръски през лятото, горещи скали и чудесна зеленина. Вазовата екопътека носи името си заради твърдението, че Иван Вазов е посещавал много често този прекрасен район, а известния Дядо Йоцо е бил, именно, един от местните му жители.
В събота аз, сестра ми Яница Радева и журналистката Даниела Методиева взехме Вазовия пример и оборудвани с фотоапарат, еко-домати и био-сирене от селото, организирахме ден 3 в 1 – разходка, пикник и фото полуден (специално за мен).
Предвидливо веднага след гарата се намира локалната Държавна Спестовна Каса. За съжаление не работеше и добре, че имахме пари в брой за пазаруване.
Красивите високи зони от района се виждат ясно още от линията.
Пристигнахме в селото малко преди 9 сутринта, а местните жители изглежда още мързелуваха и се наслаждаваха на съботната сутрин в домовете си.
Старите железопътни технологии все още служат вярно на пътниците.
Кой не обича миризмата на слама?
Жалко, че не беше прясна, щях да си открадна един джоб.
Районът е особено богат на извори, чиста вода и огромно количество зеленина.
Муцунката на дигиталния ми фотоапарат опраши десетки цветове този ден.
Хората в спокойните части на България отглеждат красивите си цветя дори извън дворовете си, без да се тревожат, че някой може да ги унищожи или обере.
Яница Радева и Даниела Методиева през почивките водиха доста интелектуални задушевни разговори. Аз пледирах, че знам всичко и се радвах на хобито си. Бях си взел дори и резервни батерии.
Цел номер едно още от гарата. Водопадът „Скакля” е някъде горе.
Нагазихме боси във всички потоци.
Вече мирише на водопад. Навсякъде има скали, шурти вода и отново, всичко е в зеленина. 50 метра по-късно го стигнахме. Постелихме трапезата на широка плоска скала.
Скакля! На пролет при топенето на снеговете е доста буен.
На връщане си казвахме чао с местната флора и фауна.
Сини бръмбари, жълти охлюви, червени паяци големи, колкото шепа, няма проблем, има от всичко.
Уморени и изгорели от слънцето, на път към новите градски подвизи.
6 коментара към “Съботен излет в Бов”
Пещерите по-известни, като „Темна дупка“ и „Тръбата“, след прословутото кръчме на Лакатник, са страхотни.
„Темна дупка“ предлага и вдигаща адреналина пътека до втори („Чатала“) и трети етаж на пещерата („Малкото чаталче“), но не е съвсем обезопасена и е задължителна екипировкa.
Има много красиви местности дори около София, които много от тях не ги знаем и съответно не ги посещаваме.
Бов е страхотно за близка до София разходка.
Аз даже незнаех, че има такава планина като „Понор“ в България и благодарение на екскурзията ми до там разбрах.. хубаво е когато човек научава за нови неща, които са били под носа му толкова години..
Страхотно е човек да може да си прави такива разходки и да се презарежда.
За съжаление това лято имаше /досега/ много малко слънчеви weekend-a.
Да се надяваме на топла есен.
Трябва да ни покажеш някой път тези допълнителни екстри.
Там е много приятно :) Ние имаме практика след Бов да отскачаме до Лакатник – крайпътното заведение там до фонтанчето – идва успокоително, а и аз обичам течаща вода. Има вариант и изкачване нагоре до разни пещерни подобия из пътеките по Лакатнишкия край.
Пещерите по-известни, като „Темна дупка“ и „Тръбата“, след прословутото кръчме на Лакатник, са страхотни.
„Темна дупка“ предлага и вдигаща адреналина пътека до втори („Чатала“) и трети етаж на пещерата („Малкото чаталче“), но не е съвсем обезопасена и е задължителна екипировкa.
Има много красиви местности дори около София, които много от тях не ги знаем и съответно не ги посещаваме.
Бов е страхотно за близка до София разходка.
Аз даже незнаех, че има такава планина като „Понор“ в България и благодарение на екскурзията ми до там разбрах.. хубаво е когато човек научава за нови неща, които са били под носа му толкова години..
Страхотно е човек да може да си прави такива разходки и да се презарежда.
За съжаление това лято имаше /досега/ много малко слънчеви weekend-a.
Да се надяваме на топла есен.
Трябва да ни покажеш някой път тези допълнителни екстри.
Там е много приятно :) Ние имаме практика след Бов да отскачаме до Лакатник – крайпътното заведение там до фонтанчето – идва успокоително, а и аз обичам течаща вода. Има вариант и изкачване нагоре до разни пещерни подобия из пътеките по Лакатнишкия край.