Днес вътрешния ми глас се обади и ми даде много добра идея. Използвах гостуването на близък човек в София, за да направим заедно едни хубави обективни потребителски тестове на… Интернет. Близкия ми е човек, който никога не е ползвал Интернет и компютри. Прояви интерес и за 15 минути се научи как да си пуска онлайн телевизия. Следващия урок беше среща с Google и търсене на каквото и да е в него.
Най-трудната част беше как се пише в полето за търсене. А после…
Заглавията на сайтовете, които са връзки, новатора натискаше толкова интуитивно, зачиташе се в описанията, само трябваше да подскажа как да си прелиства резултатите.
Потребителските тестове продължиха с нормално преглеждане на уеб сайтовете и зачитането в тях. От потребителя, който влиза за пръв път в Интернет, хедърите на уеб сайтовете, банерите и други големи графични елементи се игнорираха, като интерес бяха дребните детайли – малките текстове като Прочети още, навигациите в сайтовете и други. Интересно беше също, че нормалните сини връзки в подчертавка в страниците веднага подсказваха, че там нещо може да се щракне. Интересно нещо ми направи впечатление. Сайтовете не се възприемаха като уеб сайтове, в които има още информация, събрана от множеството уеб страници в един общ сайт, а се възприемаха като просто страници, и информацията се очакваше да бъде в тях. Тоест – няма друго. Сините стандартни връзки привличаха вниманието, но потребителя, които е за пръв път в Мрежата, гледаше плахо на всичко, което не е просто обикновен текст за четене на информация. Днес си припомних, че преди 11 години моя пръв допир с Интернет беше абсолютно същия.
Тези наблюдения за мен бяха много ценни, и ми се иска да намеря още хора, които не са ползвали Интернет никога и да ги накарам да опитат да поровят в Мрежата и да наблюдавам какво се случва с реакциите им и как действат.
Игнорирането на банерите, големите хедъри и другите големи графични елементи не беше изненада за мен, и аналитичния ми ум веднага разбра защо е така. На нас, хората, които всеки ден ни се налага поради различни причини да прекарваме деня си в Мрежата, банерите и хедърите просто са ни до болка омръзнали и само ни натоварват. Но защо човека, които за пръв път влиза в Интернет, също ги игнорира? Преди няколко години не беше така.
Моята велика теория
Хората, които не влизат в Интернет, като например майките ни и бащите ни, снабдяват нуждите си за информираност по традиционния канал – телевизията. А там от няколко години насам, стила на графиката е много сходен като този в Интернет. Новините започват с интерактивни клипчета, които много приличат на флаш анимации и презентации. Рекламите са пълни с различни „банери“ и запълнени зони с информация, която всъщност не е информация, а вече е омръзнала и на нормалните не-Интернет хора. Това графично насищане вече е при всички хора.
Точно както в една новинарска емисия, човек слуша и гледа най-внимателно репортажите, точно по същия начин наблюдавах днес и фокусирането само върху същинската информация в сайта.
Всичко това, може би ме доближава до мечтата ми, в която Интернет съществува само информация без излишни натоварващи сетивата елементи, „интерактивности“. Преди много години, най-важното нещо е била книгата, преди нея преносителя на информация е бил папируса, преди него камъка. Тогава са съществували единствено текстове, символи и прости графики под формата на схеми или рисунки. Много години след като информационния свят се заля буквално с излишък, сега може би човечеството се връща отново към чистата проста форма на предаване на информация – бърза, лесна и удобна.
Много изчерпателно изследване.Харесаха ми и коментарите.Благодаря.
@ SMS услуги, ако дадо ви прояви прагматичността и истинско виждане на шаман, ще ги разцепи сайтовете :)
Поздравления,много интересно изследване, г-н Радев! Давате ми свежата идея следващият път когато копам по някой уебсайт, преди това да го пускам на дядо ми – абсолютен пурист (идва от пуризъм) – слуша само радио понякога (почти винаги „Хоризонт“), TV не гледа след като изхвърли телевизора (викаше му „идиотската кутия“), за Гугъл, интернет и т.н. незнам дали въобще е чувал. Както казва К.Кастанеда – „една отделна реалност“.
@Марио, аз боравя доста с интернет, но и на мен бутона Compose mail в gMail ми е много на терсене. Не знам защо и като ми се наложи да пиша писмо винаги го търся.
По въпроса за шаренкото, банерите и прочие мисля, че може да се поспори. Ако хората не цъкаха по банерите нямаше да изкарваме пари от интернет, но от друга страна може да се каже, че не цъкат безразборно, а избирателно на неща които са им интересни.
Лично на мен прекалено изчистените сайтове не ми харесват, но и тези които са направени на flash и са с музика също не ми харесват. Трябва да има баланс и най-вече функционалност.
Иначе експеримента ви е интересен, много жалко, че не съм се сетила да го приложа преди 4 години, когато имах задача да науча един нов колега да борави с компютър. Той никога не беше се докосвал до такова нещо и държа да отбележа, че се научи много бързо.
Най-много ми допадна сравнението на интернет с телевизията :)
ами наистина е странно но и доста ценно наблюдаваното от теб
Марио, много често хората, които плащат за банери плащат за същото нещо, на което се плаща на рекланите агенции за билборди, които стоят на места, които никой не ги гледа или в най-добрия случай са просто в гетото. Аз имам позната, която работише за фирма от Пловдив, която набиваше по 2000 EU на седмица за билборди в София, повечето от който ги гледат само гълабите, които акат върху тях. Мисля, че тази история съм я споменавал даже тук. Както и често съм писал за рекламната слепота.
Калине, а това 14 годишно момиче, което е направило сайт с WordPress за няколко часа ползвало ли е преди това компютър или не? Защото има разлика. Без съмнение интерфейси като този на WordPress, Google и прочее, които не са правени ей така колкото да има нещо лъскаво и джуркащо се, са отлично създадени за интуитивно ползване от голяма част от потребителите.
Хубаво си се ориентирал, Динко към малките хедъри. Не пречат не дразнят, но си седят и придават своя стил и бранд в сайта и вършат работата си.
Рада, не се изнервяй на хората, които просто не им се отдава. Има много типове личности, и тези са просто а-компютърните. Майка ми и тя лесно разбра прости неща и за 2 дни започна да борави с мишката малко по-оптимизирано :)
Докато баща ми например, гледа шарени картинки и даже няма желание да пипне, само му се гледа от страни как се джуркат нещата по екрана. Обича да му пускам клипчета с интересни неща. Питай колежката си дали гледа много телевизия (и по-специално новини и реклами). За да видим за теорията ми.
elunez, непременно ще си направя още тестове. Много е образователно :)
Готино , направи си по-подробен експеримент , особенно за рекламките ми стана интересно . Аз пък си мислех , че новите неистово цъкат върху рекламките.
Това е много вярно, майка ми, която е на 63 години, с лекота си служи със скайп, с гугъл няма проблеми и наистина прави точно това – минава с поглед из цялата страница, намира каквото я интересува и клика там съвсем интуитивно. Обаче имам доста познати на възраст около 45-55 години, които много трудно се оправят с интернет – единият е моя съпруг. Всяко действие му е без желание, дразни се и не проумява елементарни неща. Това са хора, които са започнали трудовия си стаж с хартия – папки на бюрото, пишеща машина и сега новите технологии са им абсолютно непонятни, не за друго, а защото не желаят да проявят усилие и да научат новото. Имам и една братовчедка на 50 години, счетоводителка. Мозъка ме боли вече от нея – едни и същи неща по 100 пъти и обяснявам, а тя не проумява и не разбира.Тя например налита на флашовете и банерите и ги клика, особено ако има нещо по-шаренко там. Майка ми, се научи по-лесно от нея. Явно че някои хора учат и възприемат по-бързо, а други не успяват. Има и млади хора, които също освен да влязат в сайтовете за запознантства, игричките и скайпа, клипчета да гледат и това е, друго не умеят и не желаят да научат.
Интересно! Аз отдавна съм на мнение, че сините връзки са доста по-интуитивни отколкото останалите „дизайнерски“ изпълнения. Лично аз обичам синя и подчертана връзка, която да си маха подчертаното при ховър. Изглежда ми ужасно стилно, полезно и удобно. Хедърите отдавна се стремя да са малки, но без тях не може, те налагат някак си сами бранд и често пъти браузвайки и попадайки на позната страница, аз разбирам че тя е позната главно по хедъра.
Все пак нещата са донякъде и индивидуални…
Аз пък съм си правил уеб дизайн експерименти с Free България – момче или момиче на 14 години (което няма никакъв опит в Интернет освен като потребител) за няколко часа се научава как да прави сайт на WordPress, който не само да изглежда добре, но и да е с добро onpage SEO :) Забелязвам, че навигацията из админ панела, който виждат за първи път, им е доста лесна. Младите са родени просто за такива неща :P
Точно обратно на тях за някои от възрастните хора са много трудни нещата…
Много интересно изследване си направил, Радев – интересно наистина, че хората не гледат банерите. За чий плащат хората за онлайн реклама тогава?
При мен това с връзките не проработи – майка ми преди около година навлизаше и все още не е много наясно, че хиперлинковете водят до нещо друго. Наскоро й направих Gmail и Compose mail бутона бе последното нещо, което видя – а е първият елемент от лявото меню, отделен с разстояние от останалите. Това например бе странно за мен – и на няколко пъти го търсеше отново след това.