Антон Радев: Когато обичаме да правим по-добри проекти

Изследователският ми дух зададе вчера (13 окт.) в Интернет пространството въпроса „За какво ползвате Интернет в своя ежедневен живот?” чрез функционалността на Facebook, наречена „Въпроси”. Участвалите до този момент са 403 души.

Днес е време за детайлни анализи, отвъд получения прост сбор от маркираните опции за гласуване, тъй като те са с най-малък интерес за мен.

За въведение, искам да наблегна на възможностите, представени от социалната платформа, които анкетираните имаха:

• Могат да се отговорят на повече от един въпрос
• Могат да добавят допълнителни отговори от предварително зададените от мен

Цялата публикация „Анализ на резултатите от анкетата „За какво ползвате Интернет в своя ежедневен живот?”“

Търсят се уеб дизайнер /графичен дизайнер, Флаш специалист с добри умения в работа в детайли.

Бързо и кратко:

• Създаване на икони (отлична разпознаваемост на изображението и в малки размери), бутони за интерфейси, подбор на цветове.
• Спазване на правила и условия в работата.
• Възможност за започване на работа в най-кратък срок.
• Сериозност и дългосрочно обвързване.

За Флаш специалистите: ActionScript е необходим.

Първоначална среща за запознаване с основите и същността на работата. Непринудено, без особени официалности и притеснения за всички страни.

Втората среща – с целия екип и опознаване.

Работата е на твърда заплата, в офис и екип.

Портфолио на e-mail: радев (на латиница) @ webdesign-bulgaria.com

Тел: 0887 427386

„Александър Стамболийски“ е популярен булевард, преминаващ през голяма част от централните части на София, а разходката по него може да ни вдъхнови към разнообразни мисли и емоции, можем да се натъкнем дори на междукултурни различия. Можем да бъдем свидетели на история, бит и бизнес, обвити заедно в една традиционна столична атмосфера.

Цялата публикация „София – град на минало, бъдеще и вечно настояще“

Винаги съм имал едно мнение за отношението между търговските агенти и собствениците на малки магазини. Вярвал съм, в моята си реалност, че те са чудесни или съм смятал, че магазинерите проявяват някакви претенции или недоволства в рамките на разумното, за да върви търговията добре.
Така се случи напоследък, че попадах на срещите на гореспоменатите индивиди от търговския бранш, докато влизах тук там да си купувам стандартните ежедневни спорно полезни за здравето ми стоки. И набързо представата ми се разклати, а скоро след това, се смени нацяло.

Цялата публикация „Търговските агенти и взаимоотношенията им с магазинерите“

По повод посещението ми снощи до близката аптека до офиса 10 минути преди затварянето й в 20:00 часа, бързащата фармацевтка прояви истинско клиентско обслужване и консултации. Въпросите ми „Кое е най-доброто, което може да ми препоръчате за болки в гърло” и „Да ми препоръчате нещо ефективно за начални симптоми на настинка или грип” получиха доста задоволителни, изчерпателни и професионални отговори…

Цялата публикация „Добрата бизнес услуга е като добрия фармацевт“

Къде е онзи уникален продукт на пазара? Онзи продукт, който всички си купуват, който всички обичат и си говорят на семейната трапеза вечер за него.

Къде е онзи уникален продукт, които освен че всички обичат, не те убива със своя аспартам и консерванти?

Къде е онзи продукт на пазара, които няма нужда от реклама и заради който маркетинг специалистите не се срамуват:

– Ти сега над какво работиш
– Еми… еди кое си.
– Ау, ами дето е токсично?
– Ще го измислим. Бюджет за реклама има.

Цялата публикация „Къде е онзи продукт, който всички обичат?“

Днес вече и малките деца знаят, че най-сигурния и бърз начин да похарчиш няколко стотици хиляди евро за не особено ефективна реклама, е билборд рекламата. Особено, ако не продаваш продуктът, който грабва сърцата на всеки българин.

Търговията и бизнеса имат една особена черта, много характерна и типична. Ако не можеш да правиш нещо с лекота, ако не предлагаш качествена услуга и ако нямаш друг шанс да успееш с финансовата част в живота, започваш бизнес с търговия. А в търговията всички знаем, че има само едно правило – продай все тая какво на възможно повече хора, за да печелиш повече пари. Нещата, които си струват да притежаваме, използваме и консумираме, не се нуждаят от реклама. Те са извън бизнеса и търговията. Ние ги притежаваме или консумираме, малко или много. За това идва рекламата, която ни кара да купуваме и използваме неща, които не са важни за нашия живот като човешки същества – евтини отровни храни, цветни свещи за подаръци, които събират прах в дома ни, омекотители за вероятно твърдите ни дрехи, порно филми, по-нов модел телефон с вградена опция автоматично да публикува скучните ни снимки във Facebook и още милиони неща, които се появяват всяка минута на пазара.

Но независимо дали продавате най-вкусните сандвичи в центъра на София, или китайски компютри, не трябва да пренебрегвате факта, че вашата реклама, освен че може да бъде досадна, скучна, смешна или нелепа, тя харчи вашите пари. А ако те не идват от океанските островни държави, най-вероятно доста ви пука за тях и да купувате смет със сливи, не е най-добрата ви бизнес стъпка, която може да направите.

Цялата публикация „Колко ме впечатлява днешната билборд реклама“

Първото ми пътуване из рилски населени места. От много работа последните години, бях забравил колко е хубава България, и в което и нейно кътче да идеш, сетивата ти винаги предозират с пъстротата на околностите и стария традиционен български дух те обзема. Хубавото е, че последно време си наваксвам с добри приятели.

И винаги има какво ново нещо да научиш. Например, минах покрай десетки чешми в Кочериново само на една улица и се чудих не са ли достатъчно 3-4 чешми на нея, а после разбрах за традицията, че на всеки извор трябва да се изгради чешма заради поверие, което вече изглежда е забравено в миналото, но наследството остава и до днес.

Идва зима, а това не ми е от любимите сезони, но свежестта на планините наистина може да зареди с настроение и сила за дълго време напред.

Цялата публикация „Първата ми разходка в Рила“

Как се чувстват журналистите? Какво преживяват? Въпроси, които повечето от нас няма да разберем никога. 11 септември беше първият ми журналистически ден.

Протестите в село Усойка продължават вече няколко дни, а аз присъствах на мястото на събитието от ден четвърти на протестите на местните жители срещу безводието, на което са подложени системно. И днес международния път E-79 е блокиран от жителите на Усойка, а протестите ще продължат и следващата седмица.

Политици и кметове вече години обещават решаването на проблема в селото. Сменят се партии, правителства, областни управители, но в много райони на България проблемите на местните са перманентни, независимо от избори и обещания.
Село Усойка е едно от тези хиляди места в България, където времето и развитието на технологиите нямат особено значение, защото единственото от което хората там се нуждаят, са елементарни човешки нужди и един малко по-удобен живот.

Официалния час на началото на протеста вчера беше 10 часа сутринта. Аз и журналистите от www.dennews.bg бяхме точно навреме.

Цялата публикация „Протестите в Усойка. От мястото на събитието“

Този уикенд за пръв път в живота си посетих град Дупница. От много години имам приятели от там, но никога не съм го виждал, даже не съм си го представял по никакъв начин. Промених положението с билет само за 6 лв. София – Дупница и останах истински изненадан.
Градчето вече ми е в топ 3 в класацията на българските градове, като е малко спорно дали е номер 1, но ако ми даде шанс, ще се класира успешно : )

Силно впечатление ми направиха две основни неща – чистотата на града и културата на жителите му. Повече изследователска дейност се надявам да извърша отново съвсем скоро и да открия нови мега бонуси на района.
Вече не е тайна проекта, който разработваме в Уеб Дизайн България Груп, но повече подробности ще споделя след 1-ви септември, когато е официалният плануван ден за старта. Милите и добри поръчители на проекта са именно от град Дупница, където в момента вече всичко живо в политиката на града трепери пред задаващия се хитов електронен вестник на югоизточна България. Жалко, че не знаят все още, че изданието няма да пише нищо лошо за тях (ако не си заслужат) и няма да бъде основано на политически интереси. Но тъй като всички управници в града също ще му бъдат верни фенове, ще се уверят сами в това твърдение.

До тук с проектите и работата от югозападна България, за сега.

Говорих за града, и ако не сте имали удоволствието да го посетите, можете да разгледате няколкото кадри, които си взех безплатно от там в паметта на дигиталния ми фотоапарат.

Цялата публикация „Дупница, град мечта за всеки уеб дизайнер“

Наблюденията ми по време на бизнес срещи от различен тип и при различни поводи са, че колкото и скучни да бъдат срещите, колкото и досадно бавно да минава времето, нищо не разведрява настроението по-добре от предлагането на почерпка по време на срещата.
Ароматно силно кафе в малка бяла лъскава порцеланова чаша на дървената конферентна маса може да продаде за броени секунди това, за което вие и колегите ви се опитвате да подпишете договор вече цял час.

Лично аз съм забелязвал много пъти в себе си и колегите около мен промяната в отношението и излъчването, след този почти традиционен за България жест на сближаване, приложен в бизнес отношенията.

Приятно му става на българина, когато види трохи от бисквити или прясно препечен кроасан върху масивната дървена лакирана конферентна маса за 20 000 лв.
Независимо от коя страна на преговарящите сте, разчупете леда с горещо кафе или охладете горещия летен ден с прохладна минерална вода, пиците са излишни. В стегнатата обстановка на бизнес преговори, не-бизнес жестовете отпускат и двете страни и срещите вървят много по-леко. След кафето или бисквитите, вече може да си поговорите за цени, срокове, условия.
Ако планирате да подготвите стегната оферта с голяма числена стойност в полето за цената, минутка отдих няма да ви попречи да го направите по-късно на другия ден.

Ако сте от другата страна на барикадата и ако държите на железния си корпоративен имидж и сериозно отношение, жестовете на сближаване няма да развалят името ви, както и ще може да бъдете отново строги в изискванията си.
Приятните приятелски срещи винаги се помнят е месеци по-късно. Аз лично помня всички такива с детайли и винаги след тях и двете страни са били доволни и удовлетворени от бизнес отношенията помежду си.

През прозореца на автобуса си припомних за извънградските сергии и пазари, където млади и стари продават своята суровина, обикновено на няколко пъти по-висока цена от тази в градския или селския пазар. Особено, ако се намират в близост до София, защото столичани много обичат да си купуват селско био кисело мляко за 3 лв. кофичката, или пресни био праскови за 8 лв. килограма.
На подобни крайпътни места, можем да забележим от минимум 3 до дори 20 сергии, разположени една до друга, и всички те продават някой актуален за сезона продукт.

Подобни пазари, почти 100% символизират бизнес ситуацията в България и стремежа на стотици предприемачи в един град да предлагат един и същ тип услуга, на една цена, и както можем да се досетим, на една и съща локална клиентела.
Подреждането на 20 сергии за праскови на пътя между град А и град Б, много прилича на малкия бизнес, предлагащ дадена услуга без каквито и да е конкурентни различия.

Цялата публикация „Когато прасковите ви започнат да гният“

В едно по-малко градче, имало една земеделска аптека, в която имало всякакви земеделски асортименти. Някой от тях безопасни, други отровни, други още по-отровни.

Проблемът бил обаче, че тази земеделска аптека била точно до една детска площадка, където си играели немалка част от градчето. Но въпреки че градчето било малко, никой не знаел кой е собственика на магазинчето с отровните асортименти.

Не щеш ли един ден, журналист намерил информация за собственика и в местния вестник писал статия за популярната аптека и многото малки дечица около нея.

Скоро след това се появил господин, който с възмущение заявил, че вестника нямал право да го клевети, а в статията пишело, че собственик на аптеката е еди кой си, с едно единствено име, като например, да речем, Хараламби Харалампиев.

Въпросният г-н Хараламби Харалампиев започнал да се обажда много пъти на телефона на журналиста, писал статията, стигнало се даже до заплахи.

– Вие ли сте Хараламби Харалампиев, собственик на земеделската аптека точно до детската площадка в центъра на града?, попитал журналиста.

– Не съм аз, не съм аз!, настоявал г-н Хараламби Харалампиев

– Тогава защо точно вие се чувствате оклеветен, като има още 100 души с името Хараламби Харалампиев в нашия малък град?

Господина със земеделската (по-точно без земеделската аптека, нали така) продължил още известно време със заплахите.

Не щеш ли обаче, други български медии, по-големи, взели, че попреписали новината съвсем спокойно, и името на г-н Хараламби Харалампиев напълнило Интернет медиите и вестниците.

Сега кой пръв трябвало да заплашва господина?

Историята свършва със свити рамене и неясно бъдеще на аптеката, която явно няма да бъде преместена от общината, щом досега е била там необезпокоявана.

Но публичността и обществото често се оказват по-силни от личностите, а гузните често бягат негонени.

Историята не е измислена, а само имената в нея. Извинявам се предварително на всички читатели с името Хараламби Харалампиев, ако се чувстват оклеветени и ощетени по някаква причина :)

От месеци насам световните онлайн медии вече не запълват страниците си с новини и статии за световната финансова криза, тъй като всяко себе уважаващо се издание, хартиено или електронно, знае, че не бива да досажда на своите читатели с банални теми.

В световен мащаб кризата почти отмина, четохме отдавна за края на рецесиите в много страни.

В България, както знаем, имаме едно любимо хоби – кризата. Това хоби на българина е сред най-популярните от повече от 15 години насам.

Спомням си ясно 2-3 години назад в близкото минало, когато икономиката на страната ни беше започнала да се укрепя. Тогава все още бяха времената ми, когато работих като служител в различни IT фирми. Навсякъде виждах една и съща последователност, която е описана много точно в известната фраза „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”.

Имам наблюдение предимно от IT фирмите в България, но вероятно и в другите браншове положението не е било много по-различно. Проекти се разработват от няколко десетки човека персонал, а на практика по него работят не повече от 5, а свършената работа е, колкото за 2-ма човека. И останалите десетки човека просто взимат заплати, играят компютърни игри, или просто прекарват времето си в онлайн месинджъри като Skype или любимите социални мрежи Facebook и Twitter (най-вероятно няма да си имаме читава българска, но и за какво ли ни е).
Цялата публикация „Бизнес мързел по време на криза“

Село Бов е малко китно населено място в Западна Стара Планина и е едно от малкото села известно със своята гара. Още на нея странстващия турист може да види известната табела, на която накратко се разказва историята легенда за името на селото, според която по времето на четвъртия кръстоносен поход са били пленени рицари от цар Калоян. За да бъдат пощадени част от тях, заедно с маркиз Сен Бьов са принудени да се заселят в района и затова според местните жители селището носи името на маркиза.

Не крия, че за мен това е една любима дестинация заради близостта до София, но заедно с това чудесният приятен климат, въздух и най-вече заради славната Вазова екопътека. Комбинация, която ме устройва за еднодневна почивка и излет с обяд на водопада „Скакля“, който е чудесно място за почивка под неговите хладни пръски през лятото, горещи скали и чудесна зеленина. Вазовата екопътека носи името си заради твърдението, че Иван Вазов е посещавал много често този прекрасен район, а известния Дядо Йоцо е бил, именно, един от местните му жители.

В събота аз, сестра ми Яница Радева и журналистката Даниела Методиева взехме Вазовия пример и оборудвани с фотоапарат, еко-домати и био-сирене от селото, организирахме ден 3 в 1 – разходка, пикник и фото полуден (специално за мен).

Цялата публикация „Съботен излет в Бов“

Доста поработихме напоследък, целия ни екип, въпреки лятото, въпреки дъждовете, кризата и дупките по улиците. Човек се обръща да си поеме дъх и да си направи равносметка за изминалото – живота, работата, и каквото си има още в душата. Динамичния живот обаче не го оставя да се заплесва твърде дълго с миналото, защото бъдещето, каквото и да е, предстои.

Всеки ден е битка, всеки ден е незаменим. Това са си нашите дни. А този снимков ден също беше ползотворен, въпреки че не спрях да щракам и да издразня колегите. Започнах още много преди представянето на административния панела за управление на сайта на Имот Инвест на неговия собственик. Продължих и по време на настройките на Adsence кампанията на Булелит, не се спрях и в пицарията по време на почерпката и завърших с турнира по табла с колеги и клиенти, чиито краен резултат беше много на малко за уискито, въпреки че отбелязах доста точки.

Цялата публикация „Работа и забавление – необходима комбинация“

Модерния маркетинг в България вече пълзи във всички ниши, но технологиите усилено предлагат своите продукти при всеки възможен повод. Възможностите чакат на всеки ъгъл своя нов клиент.

При покупка на чисто нови батерии и зарядно устройство от магазин на Globul, получих възможността да си взема карта, с която говоря към един телефон напълно безплатно.

Скоро се състоя SEO конференцията, на която събрах солидно количество рекламни материали, след нея последва Joomla Day в България с водещ Иво Апостолов от модерното Joomla общество. WebIt чука на вратата, а Български награди за Уеб тази седмица започват да журират участниците. В същото време все още не изтекъл срока за записване и в БГ Сайт 2010 под мотото „Крачка напред”.

Преди малко приключи срещата ни и с ICN.bg, които ни предлагаха партньорство любезно ни подариха ваучери за хостинг, за да тестваме пакетите им.

Ежедневието ми ме среща и с много десетки идеи, предложения и оферти навсякъде и въпреки финансовата криза в България, технологиите у нас бързат на навлизат в пазара с пълна скорост.
Световното първенство продължава с много емоции и сървърите на БНТ, които излъчват мачовете в реално време са прегрели по информация на ICN.bg, които сега подобряват техниката, така че всички фенове могат да гледат ежедневно своя любим спорт.

Лично аз обаче все още съм малко настрана от цялата технологична вълна и не мога да се фокусирам върху нищо конкретно, тъй като работата в Уеб Дизайн България Груп още кипи, противно на очакванията ни за лятото.

На SEO конференцията присъствах „на епизоди” тъй като отскачах и до офиса през целия ден, а на Joomla Day не можах да се присъствам поради същите причини. Надявам се есента да мога да се „внедря” по-пълноценно, но до тогава ни чакат още много дъждовни летни технологични дни.

Колко по-удачна и таргетирана реклама от това, докато се возиш в колата да чуеш по радиото реклама, която ти рекламира удобството, докато ходиш да пазариш от Пикадили, да си купиш и винетката?

Не е задължително да пазарувате в Пикадили, за да си вземете винетка. Може просто да отидете да си я купите, а така и така сте там, защо да не напълните и торбите за вечеря?

Много добра търговска стратегия и реклама, която ме впечатли днес на фона на рекламите, които просто подминаваме.

А прясно изцедения цитрусов сок там ми е любим. Но стига съм хвалил Пикадили за без пари!
В разгара на зимата сме и не забравяйте продуктите с високо съдържание на витамини. И за финал да си припомним, че в шипките и в червения пипер има много по-голямо количество витамин C от всички цитрусови плодове накуп.

Зимните празници в България винаги са били свързвани с трудностите на народа и начините му да се справя с тежките ситуации в живота. Днес имам имен ден. На Антонов ден. Като един виден представител на хората с това име, се справям отлично с него и го нося с гордост.

Народът чества този ден за предпазване от болести като спомен за способностите на Свети Антоний, владеещ контрола над тежката чума по това време и болестите. Wikipedia знае още за празника:

„В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората.”

В различни части в България има различни тонове на разбирането и на празнуването, но всички хапват питки с мед. Хапнете за мое здраве, а аз ще хапна за ваше.
Антоний е също старо Римско родово име, което означава „безценен”, неоценим, който няма цена”, точно като мен.
Ето още подробности за Антоновден, а сега ви желая топла зима, пълна маса и вкусни питки.

След доста труд в „свободното време” (в промеждутъците между работата по различните проекти), най-накрая успяхме да качим новата версия на сайта ни.
Благодаря на всички приятели и познати, които изказаха искрените си емоции от новата визия, без да претупват коментарите си.
Новата промяна отново не е само във визията, а и в други аспекти от процеса на работа с клиентите ни. Всеки път по една малка промяна е добре дошла, а когато повече малки промени се натрупат последователно винаги пораждат големи положителни последствия.

Цялата публикация „Новият Уеб Дизайн България Груп“

Работата на уеб дизайнера никак не е лека, въпреки че много хора се заблуждават в обратното. Всеки, които се занимава сериозно с уеб дизайн, било то заради неговото атрактивно хоби, или работата си знае колко енергия се изисква (психическа и физическа).
Затова ето едно отлично предложение за вкусна силна храна:

• Телешка пастърма
• Бадеми
• Лешници

Телешкото месо дава много енергия, особено, ако сте от най-силната кръвна група 0, като моята. Ако обаче не сте, по-добре хапнете нещо с хляб, нещо пшеничено, може и баница. Няма да ви навреди, даже ще е добре за кръвната ви група.

Цялата публикация „Силна храна за уеб дизайнери“

Провокиран съм да напиша тази публикация поради една причина – неправилното разпространяване на информация – явление, което днес вече не е рядкост.
Ползваемост (анг. – “usability”). Какво означава това?
В Wikipedia пише:

„…начин на мислене, при който отправна точка са потребителите. Понятието се използва като параметър на сайтове, софтуерни програми, уреди и формуляри, но е приложимо и към процеси, рекламни материали и изобщо навсякъде, където има взаимодействие на хора с продукт или услуга…”

Ползваемостта често се бърка с един друг термин – Достъпност (английски – „Accessibility”)
За тоз термин в Wikipedia четем:

„Достъпност (на английски: accessibility) e термин, използван за описване на степента, в която дадена система е използваема от възможно най-много хора, без да бъде модифицирана. Особено значение се отдава на потребители с алтернативни приспособления или инвалиди. Терминът не трябва да се бърка с „използваемост“, който описва колко лесно нещо може да бъде използвано от всякакъв тип потребители.”

Приложено в Интернет, въпросната достъпност се изразява в някои основни точки, като най-важната от тях е начин на изработката на уеб сайтове, по който хората в неравностойно положение да могат да използват тези уеб сайтове. Казано още по-просто и кратко – хората в това положение си имат инсталиран софтуер на компютрите, които чете текстовете в уеб страниците вместо тях…

Цялата публикация „Ползваемост и достъпност – да си поговорим по същество без лицемерие“

Днес вътрешния ми глас се обади и ми даде много добра идея. Използвах гостуването на близък човек в София, за да направим заедно едни хубави обективни потребителски тестове на… Интернет. Близкия ми е човек, който никога не е ползвал Интернет и компютри. Прояви интерес и за 15 минути се научи как да си пуска онлайн телевизия. Следващия урок беше среща с Google и търсене на каквото и да е в него.
Най-трудната част беше как се пише в полето за търсене. А после…

Заглавията на сайтовете, които са връзки, новатора натискаше толкова интуитивно, зачиташе се в описанията, само трябваше да подскажа как да си прелиства резултатите.
Цялата публикация „Интернет за пръв път в живота“

Току що заваля първия сняг за годината, а днес е Петковден. Празника, в който идва Зимата и есента си отива. Днес като че ли точно на този ден Природата ни каза „Зима е, ще ви затрупам и изстудя къщите ви“. Минути след това снега изчезна и се появи студено слънце, което каза „Спокойно, само се шегувам, но ви предупреждавам. Обличайте се!“ Хората по улиците вече подсмърчат, а в офиса пуснахме отоплението. Спомням си, че беше сякаш съвсем скоро, когато се сбогувах с лятото и посрещах есента. А днес се сбогувам и с нея и посрещам зимата.

Работата ни продължава динамично и забързано и температурите няма да ни попречат, както не ни попречеха и летните жеги преди месеци.

Честит празник на всички Петковци и Петки. Овчарите могат вече да пуснат кочовете да оплодят овцете, а жените на овчарите не трябва да работят докато кочовете и овцете се забавляват, за да се родят здрави и жизнени агънца.
Цялата публикация „Честит първи сняг на Петковден“

Скъпи ни, Марио, честит рожден ден! В този хубав слънчев приятен есенен ден, ти пожелавам най-искрените и хубави неща, които някога си мечтал. И освен, че ти желая да станат реалност, вярвам, че ще постигнеш много повече от тях и живота ти ще е изпълнен с приятни изненади, лично щастие и професионални успехи. Нека живота ти да няма таван. Радвам се, че си нашия забавен, симпатичен и красив Java Гуру. Дълги години да ни обогатяваш и с лафове като „Първо го блогвам, после го фейсбуквам и накрая го туитвам“.

Хубаво да си изкараме днес! И си носи онова извънземно устройство, което наричаш телефон, за да можеш да блогваш и фейсбукваш бързо забавните моменти от вечерта.

Поздрави,
Радев

Рекламата в 21 век е силно динамична, крайно дръзка, и изключително цветна. Човешкото око възприема доста малка част от електромагнитния спектър. Това наричаме светлина, а по-специално и цветове. Колкото и тесен диапазон от спектъра да виждаме с очите си, нашият свят, този, който познаваме, света по подразбиране, за нас е доста цветен и пъстър. Особено модерния. И тъй като модерен означава съвременен, а не нещо на мода, да си поговорим за съвременните цветове. Съвременните цветове обаче виждаме главно по телевизията, в уеб сайтовете, списанията и рекламите навън. Правим ре-дизайн на сайтовете си, за да са по цветни и привлекателни, сменяме редовно плакатите, чиито цветове избледняват, разглеждаме каталога с новите монитори, дали някой от тях не предлага вече и 5 милиона цвята.

Всичко това го правим, за да са по-привлекателни нашите творения. Настройваме дигиталните си фотоапарати да снимат „по-цветно“. И се радваме колко зелена става тревата и колко синьо е морето. Купуваме списания, където палмите са най-свежи. А останалата част от света ни е скучна, сива и потискаща.

Сетивата ни вече са се наситили. Представете си бяла стая, в която живеете с години. Вече ви е скучна и един ден я боядисвате в жълто и сте много по-щастливи и доволни. Седмица след това, направете едната стена оранжева. Оставате още по-доволни от свежестта и настроението…
Цялата публикация „„Реклама да чете реклама…“ И сетивата си имат предел“

Днес рано сутринта на път за офиса Веселин Тодоров ми се обади по телефона и ми каза да взема храна. В последствие разбрах, че си имаме чисто ново коте пред офиса на Уеб Дизайн България Груп, а знам, че колегага е силно влюбчив в тези симпатични създания. Докато пристигна, разбрах, че вече цялата уличка се радва на малкия бандит и поради липса на друго котешко присъствие в района, всички се забавляваха с него. От постоянното досадно жално манипулативно мяукане и постоянното снабдяване с парченца от кренвирш „Leki“, които взех по пътя от близкия магазин, не остана време да му измислим име.

Трудната задача беше, да му обясним, че все пак няма да е добра идея да живее в офиса, където се чувстваше много уютно.
Цялата публикация „„Мяу“ не решава проблема понякога“

Няма човешко същество, което да няма нужда от изкуство и творчество в живота си. Аз като такова, имам нужда от музика всеки ден. Особено след дългия работен ден, когато главата ми е пълна не само с PhotoShop и XHTML, ами и с каквото е минало покрай мен, а то не е малко. Най-динамично е при завършване на проекти и в такива периоди имам чувство, че дните са доста дълги. Да не се увличам, че е време за почивка, вкусна вечеря и … музика.

Цялата публикация „Вечеря, почивка и хубава музика – нужда на всяко човешко същество“

Докато си играем на дизайнери с графични програми тук в България, в далечната Индонезия Fitri сама си е направила тези татуси от мастило от листа от henna, познато ни като „къна“.

Талантливата млада жена е от списъка ми с приятели от Facebook, и освен, че може да твори такива красиви удивителни рисунки върху себе си, Fitri сподели, че е добра с PhotoShop и сама е обработвала доста от снимките си в албума.

Вижте снимките и творчеството й. А на мен ми се иска да беше от нашият дизайнерски екип…

Цялата публикация „Henna Tattoo изкуството на Fitri“

Най-добрите читатели са упорити. Имат почти неизчерпаем капацитет на устойчивост, който им позволява да четат, независимо от обстоятелствата. Веднъж видях един мъж, вглъбен в „Дон Кихот“ насред един изключително шумен бар; виждал съм хора, които вървят из града, четейки; напоследък забелязвам немалко количество хора, които четат на техните iPhone (включително един познат, който обясни, че е прочел трилогията на Властелинът на пръстените, именно, по този начин). Милиони хора ежедневно четат вестници, списания и блогове, въпреки всички изявления, че днес вече никой не чете.

Това, което обединява тези читателски групи е способността им за уединение, дори при условия, които не го предполагат. Четенето е занимание, което изисква усамотение, но запалените читатели са се научили как да си го създават и в неблагоприятна за целта среда. Те могат буквално да се потопят в една хубава книга дори по време на война, което е еквивалентно на отглеждането на орхидеи в пустинята. Цялата публикация „В защита на читателите“

Рекламни агенти, маркетолози, връзки с обществеността, мониторинг специалисти, журналисти, водещи, оператори… Последните няколко месеца в България медиите всички имаха работа. Много работа.
Цялата динамика достигаше до нас благодарение единствено на медиите. Вестници, телевизии, радио, Интернет.

Вече няколко часа по медиите не спират интервютата, анализите и коментарите на социолозите. А в момента цяла България гледа прес конференциите.

Едно време нямаше медии, имаше Партията. Нямаше и избори, защото не бяха нужни. Имахме си Партия.

Днес вече се говори се за гражданско общество в България. За десни идеи, за либерация. Живеем в нов век.
Цялата публикация „Какви избори без медиите?“

Повечето ми дни започват с аларма, включваща една моя любима песен, която вече опропастих и винаги, когато я чуя в мен се появява онова разтърсващо усещане, което често изпитваме, излизайки от света на сънищата и реалния буден живот нахлува в съзнанието ни. Може би този дискомфорт изпитва бебето в момента на раждането.
Затова хората правилно съветват човек да не се събужда с любими свои песни. Просто ги намразва.

Алармата ми е на компютъра и се включва точно в 7:00 часа сутринта. Цялата публикация „График на моя работен ден“

Вече всички знаем новината. Истина е! Майкъл Джексън напусна този свят на 50-годишна възраст в Лос Анджелис. Късно вечерта света се раздели с Краля на Поп музиката и новината още стои като топ новина във всички онлайн медии. Телевизиите разказват за трагедията, а по много радиостанции днес чухме почти всички негови песни.

Когато сутринта днес моя приятелка ме пита по Skype „И ти ли си изумен?“, не знаех какво да кажа, защото не беше точно това усещане.

За добро или лошо, това се случва на всеки човек, но когато се събудиш разбереш, че един от любимите певци, с който си израснал вече никога няма да пее и да твори с онази пламенна искреност и неизмерим талант, света, в който живееш е малко по-различен. Цялата публикация „Кралят ще остане легенда завинаги“

Вчера беше семинара на HiLab за ползваемост на интерактивни системи, за който споменах преди няколко дни. Накратко мога да обобщя с две неща. Първото е сравнението с други семинари, които се провеждат напоследък. Този беше наистина с малък брой посетители, в сравнение с други популярни семинари в интерактивната модерна съвременна сфера, но пък беше най-полезния и очарователния, на който съм бил близките години. С което стигаме до втория коментар – хората, които знаеха за него и са решили да не присъстват, загубиха интересно и полезно преживяване. Особено ако работата им е в област, свързана малко или много с темата.
Цялата публикация „При HiLab ми хареса“

Вчера получих покана от HiLab на Нов Български Университет, стори ми се интересна и реших да я споделя с вас. Семинарът е на тема „Ползваемост на интерактивни системи“ и ще се проведе на 18 юни (четвъртък) 2009 г. от 19:00 часа в зала 409 на корпус 1 в Нов Български Университет.

Посетих сайта им „Лаборатория за изследване на ползваемостта“, който не знаех досега и леко съжалих, тъй като видях колко интересни неща има там с информация за предишните им организирани семинари.
Цялата публикация „Семинар по ползваемост на интерактивни системи“

От много години рекламата е дейността, която промотира различни търговски стоки и услуги сред потребителите.

Рекламата е „предназначена за определен кръг потребители и цели да предизвика, формира или поддържа интереса им към въпросните лица, стоки, идеи и начинания, така че те да могат да се реализират“ (извадка от Wikipedia).

Рекламата е най-обширното понятие в бизнеса днес и намира място във всички ъгълчета от живота ни. Преди години рекламата беше основно по телевизията, радиото, вестниците. После нахлу в Интернет, а днес можем да я видим наистина навсякъде: под формата на малки лепенки върху преносимия ни компютър; на инсталационните дискове на компютъра; напечатана на етикета на бутилката с минерална вода; на календара на стената, на кутията от пица, която е донесъл доставчика на пица, в средата на океана на нефтените платформи, в далечния космос върху космическите совалки.
Цялата публикация „Какво ще стане с рекламата?“

Скъпата ми сестра и редактор на онлайн издание Мастило, която също помага доста с редакторските си способности в дейността на Уеб Дизайн България ® в неделя се върна от Трявна с още един спечелен национален конкурс – „Славейкови празници“ 2009. Първият й беше Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.

Заключителния етап от „Славейкови празници” се състоя на 30 май и в центъра на събитието е бил връчването на наградите на победителите от националния конкурс „Петко и Пенчо Славейкови” за лирическо стихотворение. Жури на конкурса са били Йордан Ефтимов – председател, Гриша Трифонов – носител на първа награда в конкурса от 2008 г., Владимир Левчев, Илко Димитров, д-р Елена Алекова.

Статуетката е била връчена лично от кмета на Трявна инж. Драгомир Николов за стихотворението „Камък”.
Цялата публикация „Статуетка за Яница Радева с 1000 години гаранция“

Преди години, когато започнаха да навлизат банерите в жаргонен стил в българските медии, не бях очарован от развитието на нещата, но някак си ги приех. Разглеждам уеб сайтовете с включен филтър за реклами и скриптове.

Налагаше се да гледам банери само когато ги правя.

Мина време. В Българското Интернет пространство дойдоха от чужбина побългарени и социалните мрежи. Чухме ги, видяхме ги.

Приех и тях. Не използвам най-голямата социална мрежа. Не съм потребител и на другите. Подвизавам се само в Дао.бг на Огнян Младенов.

Причината, поради която не обичам социалните мрежи е същата, поради която не обичам и банерите – наличието на много елементи като женски гърди (не че не ги обичам) и плоско измислени маркетингови послания.
Цялата публикация „Без жаргон не сме актуални“

За сведение на читателите, тази публикация не е политическа и няма да ви подхрани предизборната еуфория.

Какво щеше да стане ако политиците им пукаше за обществото и страната? Този въпрос зададен така предполага сигурно мнение, а не дали политиците ги е грижа или не. Изречението е построено така умишлено.

Ако на политическите лидери като личности и човеци им пукаше за околните, то големите суми пари, които се харчат за рекламните предизборни кампании щяха да се използват за друго. С парите от една кампания, могат да се нахранят всички домове за стари хора и сираци. Ако бяха загрижени за околната среда или своя град, нямаше да плащат отново за разпространение на рекламни материали.
Цялата публикация „Ако на политическите лидери им пукаше“

Не е тайна, че не съм фен на рекламата, тази масовата безумна, която освен да ви се води като разход, за друго не става. С много хора през годините съм коментирал проблема за ефективността на рекламата и сме влизали с някои в сериозни спорове по въпроса кога точно и как рекламата има смисъл. По същата тема много пъти съм писал и в някои форуми.

Когато бях поканен на интервю в телевизия TV7 миналата година в предаването Пари, въпросите отново бяха същите. Като по-конкретно си говорихме за Интернет рекламата (можете да прочетете въпросите и отговорите тук).
Цялата публикация „Обичам ефективната реклама“

„Да завъртиш бизнес“ се смята от много хора за лесна задача, а едно от малкото изисквания е да си добър в работата си. На пръв поглед, това може да изглежда наистина вярно твърдение. Осигуряването на клиенти по подразбиране може да се изпълни лесно с инвестиции в реклама. Това също изглежда лесно, като всичко останало. И започваш да въртиш бизнес. Инвестираш в реклама, трудолюбив човек си и си добър в работата си. Всички условия са на лице и тук трябва да очакваме доброто развитие на бизнеса.
Цялата публикация „Да завъртиш бизнес е лесно?“

Измина време от както не съм клиент на .bg хостинг фирми. Съдбата обаче има чувство за ирония и ми припомни старите времена, когато ползвах щастлив, до колкото можех да бъда хостинг услугите на българските фирми. Тъй като често ме удря нуждата и чувството за инвестиция, днес се сдобих с нов уеб сайт, който купих директно и след трансфера на домейна.

Цялата публикация „Припомних си старите времена с БГ хостинга“