Винаги съм имал едно мнение за отношението между търговските агенти и собствениците на малки магазини. Вярвал съм, в моята си реалност, че те са чудесни или съм смятал, че магазинерите проявяват някакви претенции или недоволства в рамките на разумното, за да върви търговията добре.
Така се случи напоследък, че попадах на срещите на гореспоменатите индивиди от търговския бранш, докато влизах тук там да си купувам стандартните ежедневни спорно полезни за здравето ми стоки. И набързо представата ми се разклати, а скоро след това, се смени нацяло.
Досаждането от страна на представителя на снабдителите се оказва често срещано явление:
– Вземи си малко стекчета от тая минерална вода
– Не, не искам.
– Вземи си бе човек, хубава е, евтина е
– Не искам бе човек, никой не я купува.
– Добре, вземи си малко…
– Я се огледай, имам ли място къде да я оставя като си взема малко? Пак ще си я пия аз..
И накрая прекъсвам емоционалния разговор:
– Ехооо, какво правите бе хора?!
Двете страни осъзнават зацикления си разговор, снабдителя си тръгва, магазинера ми обръща внимание. До тук ОК, обаче докато не се стигне до следната случка (в магазинче, което посещавам редовно поради близостта до офиса ни):
– Имаш ли вече от Стока X?
– Нямам бе братле тая п… пак не ми донесе.
– Ок.. дай ми Стока Y
На следващия ден:
– Опа, имаш ли днес от Стока X?
– Оффф, абе мани, тая п… се оказа, че е забравила и че изобщо не си е записвала, а аз изрично я питах 3 пъти записа ли си, записа ли си тъ… п….
– Добре, защо просто не я смениш? Няма кой да ти носи стока ли?
– Верно бе… деа п…..
Седмица по-късно:
– Какво стана, смени ли я?
– Да :-)
– Имаш ли от Стоката X?
– Да, имам, ама тоя сега е един п….. гледай кво ми е донесъл…
Мислих, че проблемите в нашия бизнес бранш са не малки, а се оказва, че цялата търговия се крепи на магия в по-малкия и размер. За по-големите, нямам наблюдения, но съм чувал интересни истории, като от филми.
Като оставим обаче забавленията между доставчиците и продаващите, има и други по-сериозни моменти. Последният пример беше от вчера. Магазин, в които влизам втори път общо:
– Добър ден, това Фанта Мандарина ли е?
– Да, много е хубава!
– А защо пише само на гръцки на нея?
– Еми, гръцка е.
Оглеждам цялото метално кенче, има само някаква лепенка с малко БГ текст. Продължавам да оглеждам:
– А защо няма никъде логото на The Coca-Cola Company?
– Ъм, кво?
– Другите ви фанти и всички продукти на Кока Кола имат лого. Всички го имат, тази гръцка няма. Не може да няма, като е тяхна марката.
– Ъ.. виж ся, ако не е на Кока Кола нямаме право да го слагаме в този фризер, така че споко, на Кока Кола е.
– Това ли е достоверното обяснение?
Тъй като вече си познавам тукашните продукти, знам как ми действат (без да се впускам в детайли), реших да не избирам да се превръщам отново в опитна мишка. Все си мисля, че ако някой направи магазин, както си му е реда, на стоките не пише странни неща на чужди езици и отношението с клиентите е като в паралелните реалности, както се казва на разговорен език, ще разцепи. Ситуацията не върви натам обаче, дали върви в обратна посока, всеки един от нас като клиент, може сам да прецени. А ако не знаете, последния хит е куче на каишка в будка за сандвичи:
– Добър ден! Един сандвич с кучешки косми, ако обичате.
– ъ?!
– От ХЕИ съм. Има ли сандвичи с кучешки косми? Майтап.
Опита показва, че и двете страни са силно проблематични. Често търговските предствители са изключително некомпетентни, а неадекватното отношение и обслужване на магазинерите нараства непрестанно. За съжаление, подобно поведение се наблюдава вече в голяма част от сферите на обслужване.
Това съм го работил около година и едвам издържах. В началото се опитваш да бъдеш културен ама с тия магазинери почваш да ставаш като тях. Отделно, че и търговците голяма част от тях не са стока. Абе и двете страни са си мани мани. Най-интересното е, че някои фирми инвестират и в търговско обучение, което да се сцепиш после малко трудно ще приложиш :) Много показателна статия, браво!
Много интересна тема и определено има какво да се каже по нея, но аз основното с което се сблъсквам всеки ден е сроковете на годност и сериозно почвам да се замислям дали да не поканя някой от хората отговорни за това, да видят какво предлагат. Последно беше ми се случило да попадна на стока която е с 4-5 месеца след срока на годност… алооу хора какво ни продавате?! Айде аз вече свикнах да проверявам сроковете, ама защо да не сме като в по-развитите страни – да купуваме и да сме сигурни, че не ни продават нещо вмирисано.
За съжаление всеки ден се сблъскваме с много подобни случаи. Малките магазини как да е, но в големите вериги, където имат обучения, супервайзери, ръководители на отдели и пак има такива бисери.
Наистина понякога се опитвам да поглеждам отстрани в нашата фирма да няма подобно смешно отношение към клиентите. Или пък за отношенията ни с доставчиците. Примера с магазинчето, където не се е сетил да смени снабдителя си е много показателен и поучителен.
Все пак съм забеляал, че има магазини, където обслужването е несравнимо по-добро от други места. Служителите се усмихват, питат дали всичко е наред и т.нат.
Така че надежда има :)
@Daniel, това с прекарването на време около служителите е нещо общовалидно. Иначе нормално се практикува стандартно със супервайзори, които именно това им е работата – да наблюдаат персонала дали си вършат работата ОК. Да бъдат очите на шефа. Но за съжаление в България и на супервайзорите им трябват супервайзори, защото например в един супермаркет с колегата сме имали случай, в които накрая той викна някаква малка шефка на смяна, която също плачеше за уволнение.
@Стефан, прав си, тъкмо да ти стане смешно, и ти става едно такова тежко и криво отвътре.
Човек да се чуди да се смее ли или да плачи..
После крив ни бил света и кризата била виновна…
Тези примери могат да се разказват като вицове…
Колкото и да е плачевно положението за съжаление си е самата истина . Преди няколко дена в кварталния магазин отиде да пазарува приятелката ми и тя ги поздравява „Добър ден“ , „Довиждане“ а продавачката отсреща почнала да си се сопка що и прекъсва четенето на вестника … На следващия ден пак отива да пазарува от там (най близкия ни магазин е и няма как) ама шефовете са там и говорят с някакви доставчици, ти тоя път продавачката само дето не се извикала с пълно гърло „ДОБЪР ДЕН“ . Извода е ,че ако сте собственици на такъв вид магазин/заведение е добре да отивате и да изкарвате на ден поне 2-3 часа пък дори само да пиете едно кафе и да наблюдавате държанието на вашите подчинени защото те ще са причината да си тръгнат повечето клиенти от вашия магазин …