Този уикенд за пръв път в живота си посетих град Дупница. От много години имам приятели от там, но никога не съм го виждал, даже не съм си го представял по никакъв начин. Промених положението с билет само за 6 лв. София – Дупница и останах истински изненадан. Градчето вече ми е в топ 3 в класацията на българските градове, като е малко спорно дали е номер 1, но ако ми даде шанс, ще се класира успешно : )
Силно впечатление ми направиха две основни неща – чистотата на града и културата на жителите му. Повече изследователска дейност се надявам да извърша отново съвсем скоро и да открия нови мега бонуси на района. Вече не е тайна проекта, който разработваме в Уеб Дизайн България Груп, но повече подробности ще споделя след 1-ви септември, когато е официалният плануван ден за старта. Милите и добри поръчители на проекта са именно от град Дупница, където в момента вече всичко живо в политиката на града трепери пред задаващия се хитов електронен вестник на югоизточна България. Жалко, че не знаят все още, че изданието няма да пише нищо лошо за тях (ако не си заслужат) и няма да бъде основано на политически интереси. Но тъй като всички управници в града също ще му бъдат верни фенове, ще се уверят сами в това твърдение.
До тук с проектите и работата от югозападна България, за сега.
Говорих за града, и ако не сте имали удоволствието да го посетите, можете да разгледате няколкото кадри, които си взех безплатно от там в паметта на дигиталния ми фотоапарат.
Центъра на града – широк, чист и спокоен в края на седмицата. Можете да чуете мислите си, смесени с песните на местните птици.Кафене в центъра на Дупница
Православният храм „Св. Георги Победоносец“ в Дупница.А това е един солиден лъвски фонтан точно до храма, до който видят всички пътища.
Рила Планина. Чистия въздух усетих още след като слязах от автобуса.
Сградата на народното читалище си има и приятно кафене, за което разбрах, че е от тип „клюкарник”.
Община Дупница, солидна и здрава, личи по кое време е строена.
Дупнешки момичета в парка. Безгрижни чакат момците.
„В памет на падналите герои Дупнишки евреи през европейската война”. Европейската война е нова за мен и жалко, че не намерих превод от иврит върху плочите.
Центъра на града – широк, чист и спокоен в края на седмицата. Можете да чуете мислите си, смесени с песните на местните птици.
Подобно на планинските български градове, Дупница се отличава с това, че където и да се обърнеш, на хоризонта има планини. На мен лично ми подейства тонизиращо. Различно е чувството от един равнинен град например, в който съм израснал. Бонусът тук е, че много от улиците са или надолу, или нагоре (зависи от посоката на вървене) и човек може да развие здрави мускули на краката си.
Гугутки на водопой. Като споменах вода, мекостта на водата в района и липсата на варовик в нея те кара да пиеш още и още, докато се надуеш като мях.
Споменах чистотата на града. Без да се колебая, показвам съвсем очевидните табели, които видях на много места в зелените площи на града. Площадка за деца до 8 години. Деца до 3 години – само с придружител. С червен текст – забранено за кучета. Наистина, нямаше кучета в центъра на града.
Забранено изхвърлянето на хартии, фасове и семки извън определеното за целта място! Факт – не видях нито един боклук по улиците или в градинките. Не вярвах, че може да има такова българско място. А най-приятното от всичко е, че изглежда гражданите си харесват този стил и си го пазят.
Ятачката! По време на партизаните и борбите за освобождение, ятаците са били силно значими личности в съпротивата. Не знам подробности, но госпожата от скулптурата вероятно има история в областта.
Странното творение до сградата на общината, което освен, че има иновативен дизайн, има и практично приложение – през нощта свети (но забравих да го посетя по тъмно).
Едно приятно заведение в градската градина. На свечеряване със странни снимачни режими с дигиталния ми фотоапарат, се получи интересна снимка пълна с (д)ефекти.
А това е един солиден лъвски фонтан точно до храма, до който видят всички пътища.
Православният храм „Св. Георги Победоносец“ в Дупница.
Лека нощ, Дупница! До скоро!
6 коментара към “Дупница, град мечта за всеки уеб дизайнер”
Антоне, като БНТ отворят ТВЦ в Дупница, ще отида да работя там :) хи-хи. Иначе сериозно – градът е прекрасен, прав си. Всеки път, когато влизам в него, дъхът ми сепва от красотата. Само че наистина адаша ти е прав, че именно едни хора контролират града и макар хората да не го признават открито, то тежи на ИКОНОМИКАТА на Дупница, а оттам и на манталитета, на спокойствието, на всичко.
И последно, защо да не искам да живея в малък и спокоен град, но ако живея там, аз ще попия от еснафщината му, а не той от, да речем, познанията и уменията ми.
Таня, ако ти обърна изреченията наобратно, можем да отговорим на въпроса ти как би могле да стане въпросното променяне на нещата :)
„За последните 5 години съм попадала в нощна Дупница не повече от 5 пъти“ и „родена и живяла 10-тина години“.. Повече от на десет години си нали така. Ако кадърни млади и образовани хора, се връщат по родните си места и ги облагородетелстват с уменията си и знанията си, сещаш се.. да не звуча много като политик. Но това е единствения фактор на западане или развитие на даден район. Това, че средната възраст на населението на града е 40 години, не е заради града, а заради изселването. Моят град е на подобно дереже, но той все още е хубав и заслужава цялата ми обич и се надявам един ден да мога да дам и аз нещо на него. Ако хората не дават на местата си от себе си, няма кой друг.
Адаш, тези двамата дето контролират града не са богове, не живеят вечно, а и вечен режим и диктат няма. Тези средновековни остатъци на управление едно по едно падат на всички места в България. Просто има още малко. Нещо като последни напъни :)
А и до колкото разбрах, те просто гледат интересите си, не правят нищо лошо на населението (стига да няма намеса на интереси).
Радев, Радев :) От всички градове на света, точно в Дупница да се озовеш – градът, в който по една случайност съм родена и живяла 10-тина години. Както някой беше написал в един блог – Дупница е прекрасен град, но лошото е, че в него живеят дупничани. В действителност, това е град, в който нищо не се случва. Всеки гледа да се махне от там веднага щом може, средната възраст на населението сигурно е над 40, закриват се паралелки, бизнесът не върви. Да, чисто е, но вечер по улиците няма кой да ти каже добър вечер – виждаш само онези моми от снимката и техни наборки, гримирани до неузнаваемост, пред местната чалготека. За последните 5 години съм попадала в нощна Дупница не повече от 5 пъти и колкото и романтично да изглежда на прима виста, всъщност е много тъжно. Дано нещата да се променят, но не виждам как ще стане. :-/
За посещение е страхотен но не и за живеене. Всички знаем кои двама контролират града… Също така Дупница не е особено развиващ се град като единственото му предимство е, че се намира много близко до София и Благоевград.
Така е, хубав е, на живо е още по-хубаво. Препоръчвам ти го, Web Sammy, но да не стане туристическа тъпканица, че ще започна да гоня :)
Много красив град, с удоволствие бих отишъл там, пожелавам успех на проекта Ви :)
Антоне, като БНТ отворят ТВЦ в Дупница, ще отида да работя там :) хи-хи. Иначе сериозно – градът е прекрасен, прав си. Всеки път, когато влизам в него, дъхът ми сепва от красотата. Само че наистина адаша ти е прав, че именно едни хора контролират града и макар хората да не го признават открито, то тежи на ИКОНОМИКАТА на Дупница, а оттам и на манталитета, на спокойствието, на всичко.
И последно, защо да не искам да живея в малък и спокоен град, но ако живея там, аз ще попия от еснафщината му, а не той от, да речем, познанията и уменията ми.
Таня, ако ти обърна изреченията наобратно, можем да отговорим на въпроса ти как би могле да стане въпросното променяне на нещата :)
„За последните 5 години съм попадала в нощна Дупница не повече от 5 пъти“ и „родена и живяла 10-тина години“..
Повече от на десет години си нали така. Ако кадърни млади и образовани хора, се връщат по родните си места и ги облагородетелстват с уменията си и знанията си, сещаш се.. да не звуча много като политик. Но това е единствения фактор на западане или развитие на даден район.
Това, че средната възраст на населението на града е 40 години, не е заради града, а заради изселването. Моят град е на подобно дереже, но той все още е хубав и заслужава цялата ми обич и се надявам един ден да мога да дам и аз нещо на него. Ако хората не дават на местата си от себе си, няма кой друг.
Адаш, тези двамата дето контролират града не са богове, не живеят вечно, а и вечен режим и диктат няма. Тези средновековни остатъци на управление едно по едно падат на всички места в България. Просто има още малко. Нещо като последни напъни :)
А и до колкото разбрах, те просто гледат интересите си, не правят нищо лошо на населението (стига да няма намеса на интереси).
Радев, Радев :) От всички градове на света, точно в Дупница да се озовеш – градът, в който по една случайност съм родена и живяла 10-тина години. Както някой беше написал в един блог – Дупница е прекрасен град, но лошото е, че в него живеят дупничани. В действителност, това е град, в който нищо не се случва. Всеки гледа да се махне от там веднага щом може, средната възраст на населението сигурно е над 40, закриват се паралелки, бизнесът не върви. Да, чисто е, но вечер по улиците няма кой да ти каже добър вечер – виждаш само онези моми от снимката и техни наборки, гримирани до неузнаваемост, пред местната чалготека. За последните 5 години съм попадала в нощна Дупница не повече от 5 пъти и колкото и романтично да изглежда на прима виста, всъщност е много тъжно. Дано нещата да се променят, но не виждам как ще стане. :-/
За посещение е страхотен но не и за живеене. Всички знаем кои двама контролират града… Също така Дупница не е особено развиващ се град като единственото му предимство е, че се намира много близко до София и Благоевград.
Така е, хубав е, на живо е още по-хубаво.
Препоръчвам ти го, Web Sammy, но да не стане туристическа тъпканица, че ще започна да гоня :)
Много красив град, с удоволствие бих отишъл там, пожелавам успех на проекта Ви :)