Зимните празници в България винаги са били свързвани с трудностите на народа и начините му да се справя с тежките ситуации в живота. Днес имам имен ден. На Антонов ден. Като един виден представител на хората с това име, се справям отлично с него и го нося с гордост.
Народът чества този ден за предпазване от болести като спомен за способностите на Свети Антоний, владеещ контрола над тежката чума по това време и болестите. Wikipedia знае още за празника:
„В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората.”
В различни части в България има различни тонове на разбирането и на празнуването, но всички хапват питки с мед. Хапнете за мое здраве, а аз ще хапна за ваше.
Антоний е също старо Римско родово име, което означава „безценен”, неоценим, който няма цена”, точно като мен.
Ето още подробности за Антоновден, а сега ви желая топла зима, пълна маса и вкусни питки.
