Етикет: България

„Александър Стамболийски“ е популярен булевард, преминаващ през голяма част от централните части на София, а разходката по него може да ни вдъхнови към разнообразни мисли и емоции, можем да се натъкнем дори на междукултурни различия. Можем да бъдем свидетели на история, бит и бизнес, обвити заедно в една традиционна столична атмосфера.

Цялата публикация „София – град на минало, бъдеще и вечно настояще“

Първото ми пътуване из рилски населени места. От много работа последните години, бях забравил колко е хубава България, и в което и нейно кътче да идеш, сетивата ти винаги предозират с пъстротата на околностите и стария традиционен български дух те обзема. Хубавото е, че последно време си наваксвам с добри приятели.

И винаги има какво ново нещо да научиш. Например, минах покрай десетки чешми в Кочериново само на една улица и се чудих не са ли достатъчно 3-4 чешми на нея, а после разбрах за традицията, че на всеки извор трябва да се изгради чешма заради поверие, което вече изглежда е забравено в миналото, но наследството остава и до днес.

Идва зима, а това не ми е от любимите сезони, но свежестта на планините наистина може да зареди с настроение и сила за дълго време напред.

Цялата публикация „Първата ми разходка в Рила“

Как се чувстват журналистите? Какво преживяват? Въпроси, които повечето от нас няма да разберем никога. 11 септември беше първият ми журналистически ден.

Протестите в село Усойка продължават вече няколко дни, а аз присъствах на мястото на събитието от ден четвърти на протестите на местните жители срещу безводието, на което са подложени системно. И днес международния път E-79 е блокиран от жителите на Усойка, а протестите ще продължат и следващата седмица.

Политици и кметове вече години обещават решаването на проблема в селото. Сменят се партии, правителства, областни управители, но в много райони на България проблемите на местните са перманентни, независимо от избори и обещания.
Село Усойка е едно от тези хиляди места в България, където времето и развитието на технологиите нямат особено значение, защото единственото от което хората там се нуждаят, са елементарни човешки нужди и един малко по-удобен живот.

Официалния час на началото на протеста вчера беше 10 часа сутринта. Аз и журналистите от www.dennews.bg бяхме точно навреме.

Цялата публикация „Протестите в Усойка. От мястото на събитието“

Този уикенд за пръв път в живота си посетих град Дупница. От много години имам приятели от там, но никога не съм го виждал, даже не съм си го представял по никакъв начин. Промених положението с билет само за 6 лв. София – Дупница и останах истински изненадан.
Градчето вече ми е в топ 3 в класацията на българските градове, като е малко спорно дали е номер 1, но ако ми даде шанс, ще се класира успешно : )

Силно впечатление ми направиха две основни неща – чистотата на града и културата на жителите му. Повече изследователска дейност се надявам да извърша отново съвсем скоро и да открия нови мега бонуси на района.
Вече не е тайна проекта, който разработваме в Уеб Дизайн България Груп, но повече подробности ще споделя след 1-ви септември, когато е официалният плануван ден за старта. Милите и добри поръчители на проекта са именно от град Дупница, където в момента вече всичко живо в политиката на града трепери пред задаващия се хитов електронен вестник на югоизточна България. Жалко, че не знаят все още, че изданието няма да пише нищо лошо за тях (ако не си заслужат) и няма да бъде основано на политически интереси. Но тъй като всички управници в града също ще му бъдат верни фенове, ще се уверят сами в това твърдение.

До тук с проектите и работата от югозападна България, за сега.

Говорих за града, и ако не сте имали удоволствието да го посетите, можете да разгледате няколкото кадри, които си взех безплатно от там в паметта на дигиталния ми фотоапарат.

Цялата публикация „Дупница, град мечта за всеки уеб дизайнер“

От месеци насам световните онлайн медии вече не запълват страниците си с новини и статии за световната финансова криза, тъй като всяко себе уважаващо се издание, хартиено или електронно, знае, че не бива да досажда на своите читатели с банални теми.

В световен мащаб кризата почти отмина, четохме отдавна за края на рецесиите в много страни.

В България, както знаем, имаме едно любимо хоби – кризата. Това хоби на българина е сред най-популярните от повече от 15 години насам.

Спомням си ясно 2-3 години назад в близкото минало, когато икономиката на страната ни беше започнала да се укрепя. Тогава все още бяха времената ми, когато работих като служител в различни IT фирми. Навсякъде виждах една и съща последователност, която е описана много точно в известната фраза „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”.

Имам наблюдение предимно от IT фирмите в България, но вероятно и в другите браншове положението не е било много по-различно. Проекти се разработват от няколко десетки човека персонал, а на практика по него работят не повече от 5, а свършената работа е, колкото за 2-ма човека. И останалите десетки човека просто взимат заплати, играят компютърни игри, или просто прекарват времето си в онлайн месинджъри като Skype или любимите социални мрежи Facebook и Twitter (най-вероятно няма да си имаме читава българска, но и за какво ли ни е).
Цялата публикация „Бизнес мързел по време на криза“

Село Бов е малко китно населено място в Западна Стара Планина и е едно от малкото села известно със своята гара. Още на нея странстващия турист може да види известната табела, на която накратко се разказва историята легенда за името на селото, според която по времето на четвъртия кръстоносен поход са били пленени рицари от цар Калоян. За да бъдат пощадени част от тях, заедно с маркиз Сен Бьов са принудени да се заселят в района и затова според местните жители селището носи името на маркиза.

Не крия, че за мен това е една любима дестинация заради близостта до София, но заедно с това чудесният приятен климат, въздух и най-вече заради славната Вазова екопътека. Комбинация, която ме устройва за еднодневна почивка и излет с обяд на водопада „Скакля“, който е чудесно място за почивка под неговите хладни пръски през лятото, горещи скали и чудесна зеленина. Вазовата екопътека носи името си заради твърдението, че Иван Вазов е посещавал много често този прекрасен район, а известния Дядо Йоцо е бил, именно, един от местните му жители.

В събота аз, сестра ми Яница Радева и журналистката Даниела Методиева взехме Вазовия пример и оборудвани с фотоапарат, еко-домати и био-сирене от селото, организирахме ден 3 в 1 – разходка, пикник и фото полуден (специално за мен).

Цялата публикация „Съботен излет в Бов“

Зимните празници в България винаги са били свързвани с трудностите на народа и начините му да се справя с тежките ситуации в живота. Днес имам имен ден. На Антонов ден. Като един виден представител на хората с това име, се справям отлично с него и го нося с гордост.

Народът чества този ден за предпазване от болести като спомен за способностите на Свети Антоний, владеещ контрола над тежката чума по това време и болестите. Wikipedia знае още за празника:

„В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората.”

В различни части в България има различни тонове на разбирането и на празнуването, но всички хапват питки с мед. Хапнете за мое здраве, а аз ще хапна за ваше.
Антоний е също старо Римско родово име, което означава „безценен”, неоценим, който няма цена”, точно като мен.
Ето още подробности за Антоновден, а сега ви желая топла зима, пълна маса и вкусни питки.

Току що заваля първия сняг за годината, а днес е Петковден. Празника, в който идва Зимата и есента си отива. Днес като че ли точно на този ден Природата ни каза „Зима е, ще ви затрупам и изстудя къщите ви“. Минути след това снега изчезна и се появи студено слънце, което каза „Спокойно, само се шегувам, но ви предупреждавам. Обличайте се!“ Хората по улиците вече подсмърчат, а в офиса пуснахме отоплението. Спомням си, че беше сякаш съвсем скоро, когато се сбогувах с лятото и посрещах есента. А днес се сбогувам и с нея и посрещам зимата.

Работата ни продължава динамично и забързано и температурите няма да ни попречат, както не ни попречеха и летните жеги преди месеци.

Честит празник на всички Петковци и Петки. Овчарите могат вече да пуснат кочовете да оплодят овцете, а жените на овчарите не трябва да работят докато кочовете и овцете се забавляват, за да се родят здрави и жизнени агънца.
Цялата публикация „Честит първи сняг на Петковден“

Рекламни агенти, маркетолози, връзки с обществеността, мониторинг специалисти, журналисти, водещи, оператори… Последните няколко месеца в България медиите всички имаха работа. Много работа.
Цялата динамика достигаше до нас благодарение единствено на медиите. Вестници, телевизии, радио, Интернет.

Вече няколко часа по медиите не спират интервютата, анализите и коментарите на социолозите. А в момента цяла България гледа прес конференциите.

Едно време нямаше медии, имаше Партията. Нямаше и избори, защото не бяха нужни. Имахме си Партия.

Днес вече се говори се за гражданско общество в България. За десни идеи, за либерация. Живеем в нов век.
Цялата публикация „Какви избори без медиите?“