Статуетка за Яница Радева с 1000 години гаранция

Скъпата ми сестра и редактор на онлайн издание Мастило, която също помага доста с редакторските си способности в дейността на Уеб Дизайн България ® в неделя се върна от Трявна с още един спечелен национален конкурс – „Славейкови празници“ 2009. Първият й беше Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.

Заключителния етап от „Славейкови празници” се състоя на 30 май и в центъра на събитието е бил връчването на наградите на победителите от националния конкурс „Петко и Пенчо Славейкови” за лирическо стихотворение. Жури на конкурса са били Йордан Ефтимов – председател, Гриша Трифонов – носител на първа награда в конкурса от 2008 г., Владимир Левчев, Илко Димитров, д-р Елена Алекова.

Статуетката е била връчена лично от кмета на Трявна инж. Драгомир Николов за стихотворението „Камък”.

Сестра ми е петият носител на статуетката, изработена от Людмил Бонев.

Малко повече за наградния предмет:

Бронзовото перо е изградено от два елемента, събиращи се в горната си част. Те символизират, по думите на автора, приемствеността между бащата и сина, Петко и Пенчо Славейкови. Освен това, статуетката има и елемент, загатващ известния таван „Майско слънце” от Даскаловата къща в Трявна.
Основата на статуетката е от черен гранит, а майстора е обещал гаранция за издържливост от 1000 години.

Яница Радева и Статуетката отново на софийска земя при Петко и Пенчо Славейкови

Яница Радева и Статуетката отново на софийска земя при Петко и Пенчо Славейкови

Камък

кожата му е матова и блести под определен ъгъл,
тогава се появяват очите и формата на устните –
изглежда сякаш някой се е сгушил,
а всичко било светлина, сенки и подредба на атоми.
но кристалите живеят свой живот,
забременяват бавно себе си,
растат с различна нечовешка скорост.
дали не сме за тях невежи, ялови и прекалено временни,
че даже си е загуба на време да се разговаря с нас?
как мислиш, каменоделецо, дали
боли, когато татуираш по тялото му знаците на нашата човечност?
А ти как мислиш? – каза и запуши и кожата му беше матова
и в залязващия ден изчезваха очите и формата на устните.

Публикувано в Лично с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>