Най-добрите читатели са упорити. Имат почти неизчерпаем капацитет на устойчивост, който им позволява да четат, независимо от обстоятелствата. Веднъж видях един мъж, вглъбен в „Дон Кихот“ насред един изключително шумен бар; виждал съм хора, които вървят из града, четейки; напоследък забелязвам немалко количество хора, които четат на техните iPhone (включително един познат, който обясни, че е прочел трилогията на Властелинът на пръстените, именно, по този начин). Милиони хора ежедневно четат вестници, списания и блогове, въпреки всички изявления, че днес вече никой не чете.
Това, което обединява тези читателски групи е способността им за уединение, дори при условия, които не го предполагат. Четенето е занимание, което изисква усамотение, но запалените читатели са се научили как да си го създават и в неблагоприятна за целта среда. Те могат буквално да се потопят в една хубава книга дори по време на война, което е еквивалентно на отглеждането на орхидеи в пустинята.
Въпреки значението на четенето в интернет, читателите често остават пренебрегнати. По-голямата част от дискусиите върху уеб дизайна се въртят около други неща: смята се, че потребителите търсят, намират, разглеждат. Ние отчитаме колко пъти те натискат, но не и от колко време се задържат на една страница. Изучаваме техните движения и тяхното участие, как се придвижват от една страница на друга, но често забравяме нуждите на онези, чиято единствена цел да останат там, където са. Читателите нарастват, когато имат пространство и като уеб дизайнери трябва да се стремим да направим, каквото можем, за да им помогнем да го намерят.
Почти невъзможно е да се разглежда и да се чете в същото време – това са различни действия.
Помислете за вашата първа среща с една книга. Поглеждате корицата, за да прецените книгата, може би отваряте на предговора или преглеждате евентуалните бележки от издателя. Прелиствате индекса. Или просто се опитвате да разберете колко тежи. Повечето читатели правят поне едно от тези неща – ритуалът на избора е част от културата на книгата. В същото време, тези жестове играят важна роля, защото улесняват прехода от разглеждане към четене. Помагат на читателя да установи стойността на произведението за него и служат като покана и стимул за четене.
Подобно поведение се среща и в Мрежата. Когато отворите страница, съдържаща една или повече статия, Може би ще погледнете към логото, за да разберете къде се намирате или към менюто, за да видите какво друго би ви заинтересувало в дадения сайт. Почти със сигурност ще прочетете заглавието на статията и ще обърнете внимание на снимките/илюстрациите, които я придружават. Ако има оферта или резюме, вероятно ще ги прочетете точно както бихте прочели анонса в задната част на книгата.
В някои случаи ще прегледате първият параграф и ако решите, че не ви е интересен, сигурно ще напуснете страницата. Но ако има нещо, което ви интересува, ще останете там.
Всичко може да се случи в рамките на няколко секунди, но тези секунди са единственият преход на читателя – от разглеждането към четенето, от бързия оглед към задълбоченото фокусиране върху текста. Има много читатели, които ще се ангажират да четат, дори и ако дизайнът на страницата не предразполага към това, но като уеб дизайнери имаме много начини да ги подпомогнем.
Помислете за всички елементи, които съпровождат една статия и обобщете тези, които са най-полезни, за да ангажират интереса на потребителя. Обобщенията и цитатите от важните части на текста, както и илюстрациите, позволяват на читателя бързо да разберат основният аргумент на статията. Категориите и връзките към статии с подобно съдържание, предоставят информация в съответния контекст. Името на лицето, написало статията ни информира за автора. В комбинация, всички тези елементи създават нещо като презентация на това, което сме написали.
Обикновено първият параграф се чете по различен начин от тези, които следват. Често четем по-бавно в началото на текста, докато се запознаваме със стила на автора и решаваме дали да продължим. Печатни сигнали като инициалите с главни букви, или на обозначаването на първия параграф с по-едър и различен шрифт може да насърчи това поведение и да се улесни прехода към четене. В известен смисъл първият параграф трябва да „повиши тон“ спрямо останалата част от текста, за да заинтригува читателя.
След като читателят се е уединил, той сякаш се изключва. В такива моменти, човек задълбочен в четенето на нещо може да не ни чуе дори ако го повикаме по име. Ако настояваме да ни обърне внимание, той, разбира се, ще го направи, но бъдете сигурни, че ще се раздразни, докато го прави. Ключовият момент тук не е да спрем да действаме около него, а му дадем пространството, от което той има нужда.
На практика това означава, че трябва да се намалят до минимум разсейващите елементи. Цитатите, толкова ефектни в началото стават го възприемат като отклонение, докато всъщност те се опитват да се концентрират върху текста. Вниманието към печатните детайли (дължина на редовете, четлив шрифт, подходящ контраст между текста и фона) могат да определят дали потребителят ви ще си дочете статията или ще натисне хикса.
Бялото пространство, в случая е предпоставка, а не излишен елемент. Всеки бял пиксел около текста спомага читателя да се съсредоточи върху написаното. Очите на четящият трябва постоянно да определят външните граници; страничната лента, която е твърде близо до текста ще бъде в противоречие с него и с концентрацията читателя на всеки ред.
Също така е важно да се разгледа хронологията на четенето. Преходът от разглеждането към четенето е последван от период на вглъбяване в текста. Все пак в един момент статията свършва, след което читателят си поема глътка въздух и вероятно продължава да разглежда тук и там. Дизайнът на сайта трябва да се придържа към тези три отделни фази:
първата стимулираща и подканяща; втората създаваща уединение и третата в която се предоставят нови елементи, предизвикващи интереса на потребителя.
Много уеб сайтове предоставят информация за свързани аргументи около самата статия, вместо да ги концентрират в началото или края, където те са по-полезни и не биха били толкова разсейващи. Ако искате вашите потребители са се ограничат с един бърз поглед върху вашият сайт, запълнете страничната лента с всякакви неща. Но ако искате да наистина да прочетат това, което сте написали, уважавайте фазите на четене и преместете част от тези неща другаде.
Има, разбира се, читатели, които не обичат компютърният екран и просто го игнорират, отивайки към будката за вестници. Често отдаваме – понякога доста тенденциозно – упорството им на онези елементи, над които нямаме контрол: неудобната поза за четене пред компютъра (за разлика от комфортното легнало положение), проблеми с очите, липсата на концентрация, изискваща се за браузване в Мрежата и прочее. Но има и други важни фактори, които можем и трябва да контролираме, когато целта ни е да постигнем оптималното качество за потребителите – нещо от което печелим и ние, и те.
Като дизайнери, единственият начин чрез който можем да се уверим, че страницата улеснява четенето е да я прочетем и ние самите. Това ще ни помогне да се поставим на мястото на нашият читател и да видим през неговите очи всичко, което трябва да подобрим в сайта си. Мрежата е шумно, претъпкано място, но е също мястото с неограничени възможности – със сигурност може да предостави малко пространство и уединение на всеки, който го пожелае.
оригинално заглавие: In Defense of Readers
автор: Mandy Brown
статията е публикувана в списание „A List Apart“ през месец февруари 2009.
превод от италиански: Марина Васильовска
Такива юзери са безценни за автори, които обичат и могат да пишат
За повече от 2 години в средното пътувах по 3 часа на ден: вкъщи -> училище -> работа -> вкъщи. Преди да изкарам шофьорска книжка четях постоянно из градския транспорт. Една немалка част от литературата вкъщи е абсорбирана в претъпкани автобуси, облегнат на някой прозорец или в друго абсурдно положение. На завършването учителят ми по полупроводникови прибори заяви, че несъмнено трябва да ни издадат дипломата за средно-специално от СКГТ :)
Антоне, поздравления за интересния пост. Много свеж и съвременен подход към аражирането на текстове.
Вече в западно-европейското и американско книгоиздаване (особено последното)се наблюдава силният ефект от internet-like подреждане на книгата и представяне на информацията в нея. Това подпомага първоначалния преглед на книгата и лесното усвояванет при четене.
Ако погледнем коя да е книга, издадена у нас, в това число и учебници (!), ще видим колко безобразно далече сме от съвременните тенденции.
Специална дисциплина вече се преподава на Запад – information design – като експертите в тази област се занимават точно с аранжиране на информация в обществени сгради, в печатни материали, в интернет, така че тя да бъде усвоявана по-лесно. Специални означения, символи и надписи се използват за навигация по улиците, в обществените сгради…
За чест на Икономедия видях, че търсеха преди време подобен специалист. Може би затова online изданията на Капитал и Дневник силно се различават от останалите интернет медии.