За сведение на читателите, тази публикация не е политическа и няма да ви подхрани предизборната еуфория.
Какво щеше да стане ако политиците им пукаше за обществото и страната? Този въпрос зададен така предполага сигурно мнение, а не дали политиците ги е грижа или не. Изречението е построено така умишлено.
Ако на политическите лидери като личности и човеци им пукаше за околните, то големите суми пари, които се харчат за рекламните предизборни кампании щяха да се използват за друго. С парите от една кампания, могат да се нахранят всички домове за стари хора и сираци. Ако бяха загрижени за околната среда или своя град, нямаше да плащат отново за разпространение на рекламни материали.
Тук визирам спама като милиони бройки плакати и брошури, които покриват цялата страна, всички малки и големи градове, всички селца. Плакатите на входната врата на двора на кооперацията са с по-здраво лепило дори и от вечните „КЪРТИ ПРОБИВА“. А в двора ми по земята заварвам да се търкалят в калния дъждовен ден днес купища брошури.
За това може да има само един сценарии – някой отваря вратата и хвърля една пачка рекламни брошури, които се разстилат толкова красиво хаотично, следвайки квантовите закони за разпиляване на брошурите по земята. След това, майстора на рекламата продължава до следващата врата и повтаря с точна безупречност същото движение.
Читателя сега може да си представи едно забързано човече, или по-скоро ръката му, която само се подава от вратата на двора ви и с фалцов замах изстрелва пачката брошури. Ефекта от високоскоростната камера е поразителен. Виждаме на забавен кадър как всяка отделна малка цветна брошура поема по своя път, които сега обаче не ни се струва хаотичен, а така перфектен и проектиран. Всяка тънка брошура има своя орбита отделно от останалите, но заедно в синхрон ни напомнят като ято тихоокеански риби, които от плуване в синхрон, изведнъж променят посоката си и избухват в различни посоки на триизмерната реалност.
Полета на брошурите е дълъг и тих. Заедно със забавения кадър, режисьора е изолирал звука и чуваме само едва доловимо вятъра.
В следващата секунда скоростта отново става реална, точно преди брошурите да кацнат на земята, да се слеят с нея и да изпълнят своята философска и житейска мисия.
Лъскавите цветни брошури сега не са толкова лъскави и цветни. Заради калта. Калта убива цветовете. Убива възторженото и победоносния музикален фон. Остават само физиономиите на политиците, полузакрити с кал и общия цвят на политическата групировка, които е основен цвят на рекламната брошура. След няколко часа върху тях ще бъдат и калните отпечатъци от обувки на жителите на блокчето.
Докато се наслаждавахме на ефекта с летящите рекламни материали от изсечени дървета, още едно малко слабо човече, облечено с качулка, слушалки и а-социалност, вече е разлепило такова количество плакати на същата тази политическа партия, че получихме наситен разтвор.
На сутринта, когато дъжда е спрял и новия ден е започнал, ще забележим, че малкото невидимо гномче, което се грижи за двора и входа е събрало купищата политически брошури и ги е сложило където е сметнало за най-добре – в контейнера, където обикновено съхранява боклуците от двора.
Ако обаче във вашия двор не живее малко гномче-иконом и ако ви мързи, ще виждате физиономиите на бъдещите държавни лидери още доста дни. Ако това стане – рекламната кампания ще бъде успешна. На по слабоинтелигентните от вас, номера на бюлетината, за която трябва да гласувате ще се залепи в съзнанието като дъвка на подметка (това за рекламата и слабоинтелигентните хора не си го измислям аз, а го пише в учебниците по реклама). А по-умните от вас просто ще запомнят номера на бюлетината. Най-умните от вас може би дори ще запомнят всички номера на бюлетини, които се въргалят в двора.
Самите гении, ще запомнят освен номерата на бюлетините и имената на политиците-спасители-мераклии. За стотна от секундата ще анализират коя е най-хубавата брошура или билборд. След новините ще гледат рекламата по телевизията и може би ще си кажат „Не, рекламата не е приятна, по-добре изглеждаше всичко на билборда на Цариградско“.
По-слабо умоватите ще си кажат само „Е*ахго тряя да гласувам“.
Ето още един признак на успешната рекламна предизборна кампания.
Статията не беше политическа. А тази година няма да си говоря с никой за политика. В условията на задълбочена финансова и икономическа криза (тоест в реалност на мързел и тарикатлък), политиката е още по-важна за българина.
От почти 20 години българина има нужда от политика дори повече, от колкото се нуждае от Слави Трифонов, Господари на Ефира и други успокояващи изстрадалата му душа явления.
Идват избори. Цъкайте по AdSense рекламите с политически банери, наслаждавайте се на целия рекламен боклук в България на обща стойност числото, което е повече от милион. Когато му дойде времето гледайте политиците по телевизията. Гледайте ги хубаво, защото те нямат дворове, не ходят по пръснати кални брошури. Не подминават сгради, огради и стълбове, облепени в плакати. Можете да ги видите само по телевизията. Гледайте ги в най-скъпото медийно рекламно време от денонощието.
А когато дойде времето на съдбовния час за България, „е*бетего и идете да гласувате, щот тряя“.
Всъщност ДПС е партията, която винагие давала най-малко пари за реклама, по логиката на статията, след да се гласува за тях :)
Или за АТАКА и те са по-скромни…
Всъщнст дали пък ако една партия не рекламира, то по този начин няма да си самоподпише изчезването от политическия хоризонт?
Пиша тва, щото ме кефи да споря, иначе съм съгласен хахах
:-D
Този фин момент от евентуалните факти е важен да!
Трябва да се включи опция „Гласувам срещу еди кой си“, а не „Гласувам за еди кой си“.
Аз ще гласувам не, защото трябва, а за да не дойдат ДПС на власт. Това е единственото нещо, което не искам ;-)