Етикет: новини

Как се чувстват журналистите? Какво преживяват? Въпроси, които повечето от нас няма да разберем никога. 11 септември беше първият ми журналистически ден.

Протестите в село Усойка продължават вече няколко дни, а аз присъствах на мястото на събитието от ден четвърти на протестите на местните жители срещу безводието, на което са подложени системно. И днес международния път E-79 е блокиран от жителите на Усойка, а протестите ще продължат и следващата седмица.

Политици и кметове вече години обещават решаването на проблема в селото. Сменят се партии, правителства, областни управители, но в много райони на България проблемите на местните са перманентни, независимо от избори и обещания.
Село Усойка е едно от тези хиляди места в България, където времето и развитието на технологиите нямат особено значение, защото единственото от което хората там се нуждаят, са елементарни човешки нужди и един малко по-удобен живот.

Официалния час на началото на протеста вчера беше 10 часа сутринта. Аз и журналистите от www.dennews.bg бяхме точно навреме.

Цялата публикация „Протестите в Усойка. От мястото на събитието“

Този уикенд за пръв път в живота си посетих град Дупница. От много години имам приятели от там, но никога не съм го виждал, даже не съм си го представял по никакъв начин. Промених положението с билет само за 6 лв. София – Дупница и останах истински изненадан.
Градчето вече ми е в топ 3 в класацията на българските градове, като е малко спорно дали е номер 1, но ако ми даде шанс, ще се класира успешно : )

Силно впечатление ми направиха две основни неща – чистотата на града и културата на жителите му. Повече изследователска дейност се надявам да извърша отново съвсем скоро и да открия нови мега бонуси на района.
Вече не е тайна проекта, който разработваме в Уеб Дизайн България Груп, но повече подробности ще споделя след 1-ви септември, когато е официалният плануван ден за старта. Милите и добри поръчители на проекта са именно от град Дупница, където в момента вече всичко живо в политиката на града трепери пред задаващия се хитов електронен вестник на югоизточна България. Жалко, че не знаят все още, че изданието няма да пише нищо лошо за тях (ако не си заслужат) и няма да бъде основано на политически интереси. Но тъй като всички управници в града също ще му бъдат верни фенове, ще се уверят сами в това твърдение.

До тук с проектите и работата от югозападна България, за сега.

Говорих за града, и ако не сте имали удоволствието да го посетите, можете да разгледате няколкото кадри, които си взех безплатно от там в паметта на дигиталния ми фотоапарат.

Цялата публикация „Дупница, град мечта за всеки уеб дизайнер“

В едно по-малко градче, имало една земеделска аптека, в която имало всякакви земеделски асортименти. Някой от тях безопасни, други отровни, други още по-отровни.

Проблемът бил обаче, че тази земеделска аптека била точно до една детска площадка, където си играели немалка част от градчето. Но въпреки че градчето било малко, никой не знаел кой е собственика на магазинчето с отровните асортименти.

Не щеш ли един ден, журналист намерил информация за собственика и в местния вестник писал статия за популярната аптека и многото малки дечица около нея.

Скоро след това се появил господин, който с възмущение заявил, че вестника нямал право да го клевети, а в статията пишело, че собственик на аптеката е еди кой си, с едно единствено име, като например, да речем, Хараламби Харалампиев.

Въпросният г-н Хараламби Харалампиев започнал да се обажда много пъти на телефона на журналиста, писал статията, стигнало се даже до заплахи.

– Вие ли сте Хараламби Харалампиев, собственик на земеделската аптека точно до детската площадка в центъра на града?, попитал журналиста.

– Не съм аз, не съм аз!, настоявал г-н Хараламби Харалампиев

– Тогава защо точно вие се чувствате оклеветен, като има още 100 души с името Хараламби Харалампиев в нашия малък град?

Господина със земеделската (по-точно без земеделската аптека, нали така) продължил още известно време със заплахите.

Не щеш ли обаче, други български медии, по-големи, взели, че попреписали новината съвсем спокойно, и името на г-н Хараламби Харалампиев напълнило Интернет медиите и вестниците.

Сега кой пръв трябвало да заплашва господина?

Историята свършва със свити рамене и неясно бъдеще на аптеката, която явно няма да бъде преместена от общината, щом досега е била там необезпокоявана.

Но публичността и обществото често се оказват по-силни от личностите, а гузните често бягат негонени.

Историята не е измислена, а само имената в нея. Извинявам се предварително на всички читатели с името Хараламби Харалампиев, ако се чувстват оклеветени и ощетени по някаква причина :)

Днес вътрешния ми глас се обади и ми даде много добра идея. Използвах гостуването на близък човек в София, за да направим заедно едни хубави обективни потребителски тестове на… Интернет. Близкия ми е човек, който никога не е ползвал Интернет и компютри. Прояви интерес и за 15 минути се научи как да си пуска онлайн телевизия. Следващия урок беше среща с Google и търсене на каквото и да е в него.
Най-трудната част беше как се пише в полето за търсене. А после…

Заглавията на сайтовете, които са връзки, новатора натискаше толкова интуитивно, зачиташе се в описанията, само трябваше да подскажа как да си прелиства резултатите.
Цялата публикация „Интернет за пръв път в живота“

Вече всички знаем новината. Истина е! Майкъл Джексън напусна този свят на 50-годишна възраст в Лос Анджелис. Късно вечерта света се раздели с Краля на Поп музиката и новината още стои като топ новина във всички онлайн медии. Телевизиите разказват за трагедията, а по много радиостанции днес чухме почти всички негови песни.

Когато сутринта днес моя приятелка ме пита по Skype „И ти ли си изумен?“, не знаех какво да кажа, защото не беше точно това усещане.

За добро или лошо, това се случва на всеки човек, но когато се събудиш разбереш, че един от любимите певци, с който си израснал вече никога няма да пее и да твори с онази пламенна искреност и неизмерим талант, света, в който живееш е малко по-различен. Цялата публикация „Кралят ще остане легенда завинаги“

Преди години, когато започнаха да навлизат банерите в жаргонен стил в българските медии, не бях очарован от развитието на нещата, но някак си ги приех. Разглеждам уеб сайтовете с включен филтър за реклами и скриптове.

Налагаше се да гледам банери само когато ги правя.

Мина време. В Българското Интернет пространство дойдоха от чужбина побългарени и социалните мрежи. Чухме ги, видяхме ги.

Приех и тях. Не използвам най-голямата социална мрежа. Не съм потребител и на другите. Подвизавам се само в Дао.бг на Огнян Младенов.

Причината, поради която не обичам социалните мрежи е същата, поради която не обичам и банерите – наличието на много елементи като женски гърди (не че не ги обичам) и плоско измислени маркетингови послания.
Цялата публикация „Без жаргон не сме актуални“