„Александър Стамболийски“ е популярен булевард, преминаващ през голяма част от централните части на София, а разходката по него може да ни вдъхнови към разнообразни мисли и емоции, можем да се натъкнем дори на междукултурни различия. Можем да бъдем свидетели на история, бит и бизнес, обвити заедно в една традиционна столична атмосфера.
Винаги съм имал едно мнение за отношението между търговските агенти и собствениците на малки магазини. Вярвал съм, в моята си реалност, че те са чудесни или съм смятал, че магазинерите проявяват някакви претенции или недоволства в рамките на разумното, за да върви търговията добре. Така се случи напоследък, че попадах на срещите на гореспоменатите индивиди от търговския бранш, докато влизах тук там да си купувам стандартните ежедневни спорно полезни за здравето ми стоки. И набързо представата ми се разклати, а скоро след това, се смени нацяло.
По повод посещението ми снощи до близката аптека до офиса 10 минути преди затварянето й в 20:00 часа, бързащата фармацевтка прояви истинско клиентско обслужване и консултации. Въпросите ми „Кое е най-доброто, което може да ми препоръчате за болки в гърло” и „Да ми препоръчате нещо ефективно за начални симптоми на настинка или грип” получиха доста задоволителни, изчерпателни и професионални отговори…
Днес вече и малките деца знаят, че най-сигурния и бърз начин да похарчиш няколко стотици хиляди евро за не особено ефективна реклама, е билборд рекламата. Особено, ако не продаваш продуктът, който грабва сърцата на всеки българин.
Търговията и бизнеса имат една особена черта, много характерна и типична. Ако не можеш да правиш нещо с лекота, ако не предлагаш качествена услуга и ако нямаш друг шанс да успееш с финансовата част в живота, започваш бизнес с търговия. А в търговията всички знаем, че има само едно правило – продай все тая какво на възможно повече хора, за да печелиш повече пари. Нещата, които си струват да притежаваме, използваме и консумираме, не се нуждаят от реклама. Те са извън бизнеса и търговията. Ние ги притежаваме или консумираме, малко или много. За това идва рекламата, която ни кара да купуваме и използваме неща, които не са важни за нашия живот като човешки същества – евтини отровни храни, цветни свещи за подаръци, които събират прах в дома ни, омекотители за вероятно твърдите ни дрехи, порно филми, по-нов модел телефон с вградена опция автоматично да публикува скучните ни снимки във Facebook и още милиони неща, които се появяват всяка минута на пазара.
Но независимо дали продавате най-вкусните сандвичи в центъра на София, или китайски компютри, не трябва да пренебрегвате факта, че вашата реклама, освен че може да бъде досадна, скучна, смешна или нелепа, тя харчи вашите пари. А ако те не идват от океанските островни държави, най-вероятно доста ви пука за тях и да купувате смет със сливи, не е най-добрата ви бизнес стъпка, която може да направите.
В едно по-малко градче, имало една земеделска аптека, в която имало всякакви земеделски асортименти. Някой от тях безопасни, други отровни, други още по-отровни.
Проблемът бил обаче, че тази земеделска аптека била точно до една детска площадка, където си играели немалка част от градчето. Но въпреки че градчето било малко, никой не знаел кой е собственика на магазинчето с отровните асортименти.
Не щеш ли един ден, журналист намерил информация за собственика и в местния вестник писал статия за популярната аптека и многото малки дечица около нея.
Скоро след това се появил господин, който с възмущение заявил, че вестника нямал право да го клевети, а в статията пишело, че собственик на аптеката е еди кой си, с едно единствено име, като например, да речем, Хараламби Харалампиев.
Въпросният г-н Хараламби Харалампиев започнал да се обажда много пъти на телефона на журналиста, писал статията, стигнало се даже до заплахи.
– Вие ли сте Хараламби Харалампиев, собственик на земеделската аптека точно до детската площадка в центъра на града?, попитал журналиста.
– Не съм аз, не съм аз!, настоявал г-н Хараламби Харалампиев
– Тогава защо точно вие се чувствате оклеветен, като има още 100 души с името Хараламби Харалампиев в нашия малък град?
Господина със земеделската (по-точно без земеделската аптека, нали така) продължил още известно време със заплахите.
Не щеш ли обаче, други български медии, по-големи, взели, че попреписали новината съвсем спокойно, и името на г-н Хараламби Харалампиев напълнило Интернет медиите и вестниците.
Сега кой пръв трябвало да заплашва господина?
Историята свършва със свити рамене и неясно бъдеще на аптеката, която явно няма да бъде преместена от общината, щом досега е била там необезпокоявана.
Но публичността и обществото често се оказват по-силни от личностите, а гузните често бягат негонени.
Историята не е измислена, а само имената в нея. Извинявам се предварително на всички читатели с името Хараламби Харалампиев, ако се чувстват оклеветени и ощетени по някаква причина :)
С изненада забелязах броя на влизанията в antonradev.com за вчера, 11 август, които бяха 603 и си помислих, че някой странен бот го е налазил, но просто по естествен път публикацията ми „Как не се прави Facebook популяризация” е възбудила потребителското внимание и интерес. Facebook е солидна Интернет платформа, която се посещава от наистина огромен брой Интернет потребители, дори и в България, но потребителя на Svejo.net с никнейм GaN е изпратил публикацията ми и е станала „свежа”. Резултатът е 497 влизания оттам.
Ето още един пример за естествения път, чрез който Интернет потребителите се борят за опазване на средата си, възможно най-прилична и културна – като изтъкват неприятното пред публичността. Моето възмущение е било прието и от много други сърфиращи в Българската Мрежа.
Ще си позволя да цитирам два от коментарите на потребителите на Svejo.net, които са на същото мнение като моето, което лично ме удовлетворява и ме радва:
rosi158
„Мога да гласувам за публикация, която ми е харесала, обаче да ми пращат линк и да ме задължават да гласувам няма да стане, защото без да споменавам никове , по няколко пъти на ден ми пращаха линкове, дори се стигна до там, че дин мъж ме заставяше едва ли не да му популяризирам сайта. След което ме тормозеше доста време накрая го блокнах и това е. Винаги чета интересните неща и гласувам за тях, но по този начин-НЕ!”
и отговора на morskibriz :
„Рос абсолютно си права. А хората които аз визирам в написаното по горе са наистина най- близките ми приятели. Аз и толкова май имам във фейса- около 30-на са И още предполагам че всеки- преди да гласува- чете това, което му е изпратено и решава дали ще гласува. Агресивните рекламни спамъри – това е страшно – да…”
Лично аз, съжалявам за негативната светлина, която падна върху уеб сайта „Днес и утре”, но най-нормалното поведение на Интернет потребителя като съвременна културна обществена личност, е да реагира на дразнителите около него.
От месеци насам световните онлайн медии вече не запълват страниците си с новини и статии за световната финансова криза, тъй като всяко себе уважаващо се издание, хартиено или електронно, знае, че не бива да досажда на своите читатели с банални теми.
В световен мащаб кризата почти отмина, четохме отдавна за края на рецесиите в много страни.
В България, както знаем, имаме едно любимо хоби – кризата. Това хоби на българина е сред най-популярните от повече от 15 години насам.
Спомням си ясно 2-3 години назад в близкото минало, когато икономиката на страната ни беше започнала да се укрепя. Тогава все още бяха времената ми, когато работих като служител в различни IT фирми. Навсякъде виждах една и съща последователност, която е описана много точно в известната фраза „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”.
Имам наблюдение предимно от IT фирмите в България, но вероятно и в другите браншове положението не е било много по-различно. Проекти се разработват от няколко десетки човека персонал, а на практика по него работят не повече от 5, а свършената работа е, колкото за 2-ма човека. И останалите десетки човека просто взимат заплати, играят компютърни игри, или просто прекарват времето си в онлайн месинджъри като Skype или любимите социални мрежи Facebook и Twitter (най-вероятно няма да си имаме читава българска, но и за какво ли ни е). Цялата публикация „Бизнес мързел по време на криза“
Колко по-удачна и таргетирана реклама от това, докато се возиш в колата да чуеш по радиото реклама, която ти рекламира удобството, докато ходиш да пазариш от Пикадили, да си купиш и винетката?
Не е задължително да пазарувате в Пикадили, за да си вземете винетка. Може просто да отидете да си я купите, а така и така сте там, защо да не напълните и торбите за вечеря?
Много добра търговска стратегия и реклама, която ме впечатли днес на фона на рекламите, които просто подминаваме.
А прясно изцедения цитрусов сок там ми е любим. Но стига съм хвалил Пикадили за без пари! В разгара на зимата сме и не забравяйте продуктите с високо съдържание на витамини. И за финал да си припомним, че в шипките и в червения пипер има много по-голямо количество витамин C от всички цитрусови плодове накуп.
Провокиран съм да напиша тази публикация поради една причина – неправилното разпространяване на информация – явление, което днес вече не е рядкост. Ползваемост (анг. – “usability”). Какво означава това? В Wikipedia пише:
„…начин на мислене, при който отправна точка са потребителите. Понятието се използва като параметър на сайтове, софтуерни програми, уреди и формуляри, но е приложимо и към процеси, рекламни материали и изобщо навсякъде, където има взаимодействие на хора с продукт или услуга…”
Ползваемостта често се бърка с един друг термин – Достъпност (английски – „Accessibility”) За тоз термин в Wikipedia четем:
„Достъпност (на английски: accessibility) e термин, използван за описване на степента, в която дадена система е използваема от възможно най-много хора, без да бъде модифицирана. Особено значение се отдава на потребители с алтернативни приспособления или инвалиди. Терминът не трябва да се бърка с „използваемост“, който описва колко лесно нещо може да бъде използвано от всякакъв тип потребители.”
Приложено в Интернет, въпросната достъпност се изразява в някои основни точки, като най-важната от тях е начин на изработката на уеб сайтове, по който хората в неравностойно положение да могат да използват тези уеб сайтове. Казано още по-просто и кратко – хората в това положение си имат инсталиран софтуер на компютрите, които чете текстовете в уеб страниците вместо тях…