Първата ми разходка в Рила

Първото ми пътуване из рилски населени места. От много работа последните години, бях забравил колко е хубава България, и в което и нейно кътче да идеш, сетивата ти винаги предозират с пъстротата на околностите и стария традиционен български дух те обзема. Хубавото е, че последно време си наваксвам с добри приятели.

И винаги има какво ново нещо да научиш. Например, минах покрай десетки чешми в Кочериново само на една улица и се чудих не са ли достатъчно 3-4 чешми на нея, а после разбрах за традицията, че на всеки извор трябва да се изгради чешма заради поверие, което вече изглежда е забравено в миналото, но наследството остава и до днес.

Идва зима, а това не ми е от любимите сезони, но свежестта на планините наистина може да зареди с настроение и сила за дълго време напред.

Цялата публикация „Първата ми разходка в Рила“

Протестите в Усойка. От мястото на събитието

Как се чувстват журналистите? Какво преживяват? Въпроси, които повечето от нас няма да разберем никога. 11 септември беше първият ми журналистически ден.

Протестите в село Усойка продължават вече няколко дни, а аз присъствах на мястото на събитието от ден четвърти на протестите на местните жители срещу безводието, на което са подложени системно. И днес международния път E-79 е блокиран от жителите на Усойка, а протестите ще продължат и следващата седмица.

Политици и кметове вече години обещават решаването на проблема в селото. Сменят се партии, правителства, областни управители, но в много райони на България проблемите на местните са перманентни, независимо от избори и обещания.
Село Усойка е едно от тези хиляди места в България, където времето и развитието на технологиите нямат особено значение, защото единственото от което хората там се нуждаят, са елементарни човешки нужди и един малко по-удобен живот.

Официалния час на началото на протеста вчера беше 10 часа сутринта. Аз и журналистите от www.dennews.bg бяхме точно навреме.

Цялата публикация „Протестите в Усойка. От мястото на събитието“

Facebook спам, неочакваното продължение

С изненада забелязах броя на влизанията в antonradev.com за вчера, 11 август, които бяха 603 и си помислих, че някой странен бот го е налазил, но просто по естествен път публикацията ми „Как не се прави Facebook популяризация” е възбудила потребителското внимание и интерес. Facebook е солидна Интернет платформа, която се посещава от наистина огромен брой Интернет потребители, дори и в България, но потребителя на Svejo.net с никнейм GaN е изпратил публикацията ми и е станала „свежа”. Резултатът е 497 влизания оттам.

Anton Radev google analytics
Ето още един пример за естествения път, чрез който Интернет потребителите се борят за опазване на средата си, възможно най-прилична и културна – като изтъкват неприятното пред публичността. Моето възмущение е било прието и от много други сърфиращи в Българската Мрежа.

Ще си позволя да цитирам два от коментарите на потребителите на Svejo.net, които са на същото мнение като моето, което лично ме удовлетворява и ме радва:

rosi158

„Мога да гласувам за публикация, която ми е харесала, обаче да ми пращат линк и да ме задължават да гласувам няма да стане, защото без да споменавам никове , по няколко пъти на ден ми пращаха линкове, дори се стигна до там, че дин мъж ме заставяше едва ли не да му популяризирам сайта. След което ме тормозеше доста време накрая го блокнах и това е. Винаги чета интересните неща и гласувам за тях, но по този начин-НЕ!”

и отговора на morskibriz :

„Рос абсолютно си права. А хората които аз визирам в написаното по горе са наистина най- близките ми приятели. Аз и толкова май имам във фейса- около 30-на са И още предполагам че всеки- преди да гласува- чете това, което му е изпратено и решава дали ще гласува. Агресивните рекламни спамъри – това е страшно – да…”

Лично аз, съжалявам за негативната светлина, която падна върху уеб сайта „Днес и утре”, но най-нормалното поведение на Интернет потребителя като съвременна културна обществена личност, е да реагира на дразнителите около него.

Работа и забавление – необходима комбинация

Доста поработихме напоследък, целия ни екип, въпреки лятото, въпреки дъждовете, кризата и дупките по улиците. Човек се обръща да си поеме дъх и да си направи равносметка за изминалото – живота, работата, и каквото си има още в душата. Динамичния живот обаче не го оставя да се заплесва твърде дълго с миналото, защото бъдещето, каквото и да е, предстои.

Всеки ден е битка, всеки ден е незаменим. Това са си нашите дни. А този снимков ден също беше ползотворен, въпреки че не спрях да щракам и да издразня колегите. Започнах още много преди представянето на административния панела за управление на сайта на Имот Инвест на неговия собственик. Продължих и по време на настройките на Adsence кампанията на Булелит, не се спрях и в пицарията по време на почерпката и завърших с турнира по табла с колеги и клиенти, чиито краен резултат беше много на малко за уискито, въпреки че отбелязах доста точки.

Цялата публикация „Работа и забавление – необходима комбинация“

Честит ми имен ден

Зимните празници в България винаги са били свързвани с трудностите на народа и начините му да се справя с тежките ситуации в живота. Днес имам имен ден. На Антонов ден. Като един виден представител на хората с това име, се справям отлично с него и го нося с гордост.

Народът чества този ден за предпазване от болести като спомен за способностите на Свети Антоний, владеещ контрола над тежката чума по това време и болестите. Wikipedia знае още за празника:

„В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората.”

В различни части в България има различни тонове на разбирането и на празнуването, но всички хапват питки с мед. Хапнете за мое здраве, а аз ще хапна за ваше.
Антоний е също старо Римско родово име, което означава „безценен”, неоценим, който няма цена”, точно като мен.
Ето още подробности за Антоновден, а сега ви желая топла зима, пълна маса и вкусни питки.