Състезанията за оптимизация на сайтове за Google са интересно явление наистина, което заслужава публичен глас и социално наблюдение. В тях участват наистина много хора, които постоянно се сменят в играта – някой от започналите в началото се отказват, по средата идват нови участници. „SEO Гурута“ се включват, става още по интересно, правят се разпродажби на домейни от хора, които се отказват, тези, които продължават в съревнованието ги купуват. Потокът е буен и постоянно тече, както всяко нещо в динамичния Интернет и съвременния живот.
Едно от интересните неща в SEO състезанията е, именно, наблюдаването на процеса по оптимизацията на сайтове за търсачки. Основно участници конкуренти следят опонентите си, но и публика от наблюдатели също наглеждат развитието от чист интерес. За много хора – почти всички – това е пресен източник на нови познания и идеи. Но от тук обаче пристъпваме и към второто интересно нещо, което бих желал да спомена…
За начинаещите оптимизатори, нещата изглеждат по един забързан забавен начин. Разни разгласени SEO тактики се прилагат, после се вижда, че работят и всички са щастливи. Тези по първите места се радват, другите завиждат и изпитват яд, че не са успели да се справят, а са приложили уж същите тези SEO техники.
Тук идва обаче вечното „но“. За хората с известна практика в оптимизацията на сайтове за търсачки, е отдавна ясно от личен опит в тази дейност, че SEO-то в Google състезанията е съвсем различно от SEO в реалния живот, ако мога така да се изразя. И това е поради една много проста причина. Борбата в състезанието за чисто нова несъществуваща дума е динамична, бърза, необмислена. В нея се прилагат съвсем елементарни SEO похвати поради простата причина, че няма време – състезанието има краен срок. Който бъде на първо място в Google на зададената дата, той печели слава и известна сума пари (в повечето случаи).
Оптимизацията на сайтове в реалния живот обаче стои по много по-различен начин. Там борбата не е за чисто нова измислена дума, а често става въпрос са доста сериозна ключова фраза, която обикновено има над милион, над 2 милиона или дори над 10 милиона резултата в търсачките. Там бързите ускорени SEO техники нямат никаква стойност, защото досега поне половин милион човека са ги прилагали. Те са в процеса отдавна. Всички са!
„Оптимизацията в реалния живот“ е друга и защото често никои за никъде не бърза. Там бързането може да означава фалит и провал. А започването отначало е равносилно на самоубийство от досада. Там парите са големи и освен пари е заложен бизнес, име, престиж, инвестиции, човешки ресурс. Понякога са замесени и повече от две фирми и така нататък.
Аз като човек, които в момента за пръв път участва в подобно Fast SEO събитие в настоящето SEO състезание в Google, останах изненадан от много неща, които няма смисъл сега да разказвам. Но искам да споделя казано на прост език наблюденията ми. Като човек, които се занимава покрай уеб дизайн услугите с “фирменото ни SEO“, което е „SEO-то от реалния живот“, виждам, именно, тези големи разлики и виждам колко неподготвен се оказва Google в някои отношения и колко слаби места има при такива не-типични събития като SEO състезанията. Да наблюдават в една система, която смяташ за отлична и почти съвършена, нелогични случки е някак… разочароващо.
Не съм истински разочарован, понеже съм съвсем наясно, че системи като Google са, именно, такива заради специфичния си начин на работа. Там реализацията, ресурсите и софтуера, които „живее“ в скучни сървъри и машини е почти на извънземно ниво и точно за това наблюдавам около SEO състезанията нелогични действия от страна на търсачката.
Скоро с колегата ми Тодоров говорихме, именно, за как работи Google не като търсачка, а като машина. Той се отпусна и около 40 минути със замечтан поглед и глас ми разказа как съвсем, съвсем, съвсем елементарно казано вероятно е устроена базата данни на търсачката и начина и по който вероятно работи. Ние с него и колегите ни наистина трябва да мислят повече за „вътрешната“ част на нещата – как точно работят. Защото ако не знаеш как едно нещо работи, няма как да боравиш с него качествено и професионално.
Двата извода от днешната статия, които мога да изолирам са – не залагайте на бързите неща, защото те, освен че са бързи, са и временни. Разсъждавайте повече за същността на материята, с която се „забърквате“, разучавайте как работи и ако има как, наблюдавайте я дори под микроскоп. Това се нарича отдаденост, и ако ви е присъща, ще успеете в своя бранш.
Много точен анализ, благодаря Антоне.
Напълно съм съгласен с казаното. Точният алгоритъм на търсене е в мъгла за всеки, оттам много уебмастъри действат на принципа проба-грешка, докато не натрупат необходимия опит, но нещета така или иначе постоянно се менят и само това не е достатъчно.
Доста добра статия Радев, лично аз не се бях замислял за този аспект на сео състезанията, да знаех, че не е същото, но не и чак толкова много. Аз лично нямам никакво желание да участвам сериозно в това състезание, защото ще спечели този, който има най-голяма спам сила съответно най-голям бюджет. Тук не печели уникалното комбиниране на сео техники, а това кой ще наспами възможно най-много социални мрежи и блогове. Тъпото е, че най-вероятно това състезание ще го спечели Джуумладжията, който после ще повтаря колко велика е тя, а в същност това, че зад него има 50 човека, които да му бълват съдържание и спамят по социалните мрежи, ще остане на заден план. Тъпа история е с тея сео състезания, нека отпимизират за виагра и който е най-напред да вземе наградата :) Тогава всеки ще си покаже това, което може :)
В SEO състезанията оснен това класирането се прави в точно определен момент и целта е точно тогава да достигнеш максимума с наличните линкови ресурси – донякъде въпрос и на късмет кога кое ще индексира Google.
Пропуснал си още нещо, което е МНОГО ВАЖНО. В SEO състезанията говорим за оптимизация САМО ПО ЕДНА ДУМА и останалите нямат никаква стойност… в реалното SEO една дума може да е цел, но се стараем покрай нея да завлечем още каквото друго можем.
На Java2Days конференцията Джон Уилис спомена как преди 6-7 години Google е имал само един голям сървър, който е поддържал всичко. Но не говорим съвсем за началото на търсачката, а когато вече е обслужвала един немалък брой URL-и. В момента бройката беше няколко десетки хиляди машини, разположени на различни места и работещи като едно цяло. Примерът бе даден по повод cloud computing практиките – да имаш единен интерфейс, като задната част може да нараства или да се променя неимоверно, без реално да се променя горния слой.
Колкото до състезанията, като начинаещ и учещ се оптимизатор, и аз се опитвам да прихващам нещо от ‘големите’ (включително и теб), така че е нормално това да дава ценни уроци, макар и невинаги приложими на практика.