Автор: Антон Радев

Първото ми пътуване из рилски населени места. От много работа последните години, бях забравил колко е хубава България, и в което и нейно кътче да идеш, сетивата ти винаги предозират с пъстротата на околностите и стария традиционен български дух те обзема. Хубавото е, че последно време си наваксвам с добри приятели.

И винаги има какво ново нещо да научиш. Например, минах покрай десетки чешми в Кочериново само на една улица и се чудих не са ли достатъчно 3-4 чешми на нея, а после разбрах за традицията, че на всеки извор трябва да се изгради чешма заради поверие, което вече изглежда е забравено в миналото, но наследството остава и до днес.

Идва зима, а това не ми е от любимите сезони, но свежестта на планините наистина може да зареди с настроение и сила за дълго време напред.

Цялата публикация „Първата ми разходка в Рила“

Как се чувстват журналистите? Какво преживяват? Въпроси, които повечето от нас няма да разберем никога. 11 септември беше първият ми журналистически ден.

Протестите в село Усойка продължават вече няколко дни, а аз присъствах на мястото на събитието от ден четвърти на протестите на местните жители срещу безводието, на което са подложени системно. И днес международния път E-79 е блокиран от жителите на Усойка, а протестите ще продължат и следващата седмица.

Политици и кметове вече години обещават решаването на проблема в селото. Сменят се партии, правителства, областни управители, но в много райони на България проблемите на местните са перманентни, независимо от избори и обещания.
Село Усойка е едно от тези хиляди места в България, където времето и развитието на технологиите нямат особено значение, защото единственото от което хората там се нуждаят, са елементарни човешки нужди и един малко по-удобен живот.

Официалния час на началото на протеста вчера беше 10 часа сутринта. Аз и журналистите от www.dennews.bg бяхме точно навреме.

Цялата публикация „Протестите в Усойка. От мястото на събитието“

Този уикенд за пръв път в живота си посетих град Дупница. От много години имам приятели от там, но никога не съм го виждал, даже не съм си го представял по никакъв начин. Промених положението с билет само за 6 лв. София – Дупница и останах истински изненадан.
Градчето вече ми е в топ 3 в класацията на българските градове, като е малко спорно дали е номер 1, но ако ми даде шанс, ще се класира успешно : )

Силно впечатление ми направиха две основни неща – чистотата на града и културата на жителите му. Повече изследователска дейност се надявам да извърша отново съвсем скоро и да открия нови мега бонуси на района.
Вече не е тайна проекта, който разработваме в Уеб Дизайн България Груп, но повече подробности ще споделя след 1-ви септември, когато е официалният плануван ден за старта. Милите и добри поръчители на проекта са именно от град Дупница, където в момента вече всичко живо в политиката на града трепери пред задаващия се хитов електронен вестник на югоизточна България. Жалко, че не знаят все още, че изданието няма да пише нищо лошо за тях (ако не си заслужат) и няма да бъде основано на политически интереси. Но тъй като всички управници в града също ще му бъдат верни фенове, ще се уверят сами в това твърдение.

До тук с проектите и работата от югозападна България, за сега.

Говорих за града, и ако не сте имали удоволствието да го посетите, можете да разгледате няколкото кадри, които си взех безплатно от там в паметта на дигиталния ми фотоапарат.

Цялата публикация „Дупница, град мечта за всеки уеб дизайнер“

Наблюденията ми по време на бизнес срещи от различен тип и при различни поводи са, че колкото и скучни да бъдат срещите, колкото и досадно бавно да минава времето, нищо не разведрява настроението по-добре от предлагането на почерпка по време на срещата.
Ароматно силно кафе в малка бяла лъскава порцеланова чаша на дървената конферентна маса може да продаде за броени секунди това, за което вие и колегите ви се опитвате да подпишете договор вече цял час.

Лично аз съм забелязвал много пъти в себе си и колегите около мен промяната в отношението и излъчването, след този почти традиционен за България жест на сближаване, приложен в бизнес отношенията.

Приятно му става на българина, когато види трохи от бисквити или прясно препечен кроасан върху масивната дървена лакирана конферентна маса за 20 000 лв.
Независимо от коя страна на преговарящите сте, разчупете леда с горещо кафе или охладете горещия летен ден с прохладна минерална вода, пиците са излишни. В стегнатата обстановка на бизнес преговори, не-бизнес жестовете отпускат и двете страни и срещите вървят много по-леко. След кафето или бисквитите, вече може да си поговорите за цени, срокове, условия.
Ако планирате да подготвите стегната оферта с голяма числена стойност в полето за цената, минутка отдих няма да ви попречи да го направите по-късно на другия ден.

Ако сте от другата страна на барикадата и ако държите на железния си корпоративен имидж и сериозно отношение, жестовете на сближаване няма да развалят името ви, както и ще може да бъдете отново строги в изискванията си.
Приятните приятелски срещи винаги се помнят е месеци по-късно. Аз лично помня всички такива с детайли и винаги след тях и двете страни са били доволни и удовлетворени от бизнес отношенията помежду си.

През прозореца на автобуса си припомних за извънградските сергии и пазари, където млади и стари продават своята суровина, обикновено на няколко пъти по-висока цена от тази в градския или селския пазар. Особено, ако се намират в близост до София, защото столичани много обичат да си купуват селско био кисело мляко за 3 лв. кофичката, или пресни био праскови за 8 лв. килограма.
На подобни крайпътни места, можем да забележим от минимум 3 до дори 20 сергии, разположени една до друга, и всички те продават някой актуален за сезона продукт.

Подобни пазари, почти 100% символизират бизнес ситуацията в България и стремежа на стотици предприемачи в един град да предлагат един и същ тип услуга, на една цена, и както можем да се досетим, на една и съща локална клиентела.
Подреждането на 20 сергии за праскови на пътя между град А и град Б, много прилича на малкия бизнес, предлагащ дадена услуга без каквито и да е конкурентни различия.

Цялата публикация „Когато прасковите ви започнат да гният“

В едно по-малко градче, имало една земеделска аптека, в която имало всякакви земеделски асортименти. Някой от тях безопасни, други отровни, други още по-отровни.

Проблемът бил обаче, че тази земеделска аптека била точно до една детска площадка, където си играели немалка част от градчето. Но въпреки че градчето било малко, никой не знаел кой е собственика на магазинчето с отровните асортименти.

Не щеш ли един ден, журналист намерил информация за собственика и в местния вестник писал статия за популярната аптека и многото малки дечица около нея.

Скоро след това се появил господин, който с възмущение заявил, че вестника нямал право да го клевети, а в статията пишело, че собственик на аптеката е еди кой си, с едно единствено име, като например, да речем, Хараламби Харалампиев.

Въпросният г-н Хараламби Харалампиев започнал да се обажда много пъти на телефона на журналиста, писал статията, стигнало се даже до заплахи.

– Вие ли сте Хараламби Харалампиев, собственик на земеделската аптека точно до детската площадка в центъра на града?, попитал журналиста.

– Не съм аз, не съм аз!, настоявал г-н Хараламби Харалампиев

– Тогава защо точно вие се чувствате оклеветен, като има още 100 души с името Хараламби Харалампиев в нашия малък град?

Господина със земеделската (по-точно без земеделската аптека, нали така) продължил още известно време със заплахите.

Не щеш ли обаче, други български медии, по-големи, взели, че попреписали новината съвсем спокойно, и името на г-н Хараламби Харалампиев напълнило Интернет медиите и вестниците.

Сега кой пръв трябвало да заплашва господина?

Историята свършва със свити рамене и неясно бъдеще на аптеката, която явно няма да бъде преместена от общината, щом досега е била там необезпокоявана.

Но публичността и обществото често се оказват по-силни от личностите, а гузните често бягат негонени.

Историята не е измислена, а само имената в нея. Извинявам се предварително на всички читатели с името Хараламби Харалампиев, ако се чувстват оклеветени и ощетени по някаква причина :)